„Дневникът на един (татко) звероукротител“ – Калоян Явашев

by Хриси

Четенето на „Дневникът на един (татко) звероукротител“ протече интересно – събрали сме се всички вкъщи, всеки си действа по неговите задачи, а аз периодично изпадам в състояние, което съм сигурна, че някои биха освидетелствали като ненормално – смея ли се, плача ли…Ами и двете, всъщност! Въпросите еволюираха – от „Какво толкова четеш?“ до „Кажи де, кажи“. А аз и да искам, не мога да кажа, защото от смях нищо не ми се разбира. То просто трябва да се прочете!

„Дневникът на един (татко) звероукротител“:

  • Автор: Калоян Явашев
  • Жанр: Съвременна литература
  • Страници: 312
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Софтпрес

Калоян Явашев сигурно ви е познат от забавните му публикации във Фейсбук и Мама Нинджа, вдъхновени от ролята му на родител и посветени на онези моменти, в които не е изключено да си зададеш въпроса „Как се озовах тук?“. Всъщност Калоян Явашев разказва в книгата си и за това – какъв е бил преди да стане легендарния Татко Калоян – баща на три невероятни деца, как е започнал да дресира папагали, за перипетиите, докато е пътувал в чужбина, как е срещнал тази златна жена Росито, с която после споделят ролята на родители-звероукротители. Оригинална, свежа, артистична, забавна – в историята на Калоян Явашев има по нещо за всеки настоящ и бъдещ родител.

Oще когато беше обявена новината, че тази есен предстои да излезе книгата на татко Калоян, вкъщи настъпи вълнение. Причината – и ние сме родители в обучение, опитното зайче е на почти 3 години (макар че понякога мисля, че ние сме неговият експеримент) и така да се каже, вкъщи е приблизително същият купон, какъвто е при автора на книгата, с разликата, че той е Старши, защото още от старта всичко при него е по 2. А пък ние, родителите, сме интересни хора – обичаме да четем и да се смеем на това колко им е трудно на другите, защото това е един от начините да подхождаме с насмешка и ирония към собствените ни неволи. То си е малко нервен смях, но няма значение, защото не сме сами – нито в мъките, нито в моментите на щастие, когато само друг родител може да разбере защо се радваш на на пръв поглед незначителни неща, а всъщност в твоя микросвят са равностойни на нобелова награда.

В игри и закачки Калоян Явашев все пак ни припомня една фундаментална истина – да си родител е предизвикателство. Всеки ден тестваш себе си – не винаги знаеш отговорите, често си нямаш никаква идея какво правиш, но знаеш, че е в името на доброто (твоето и това на детето) и трябва да дадеш максимума от себе си. Мисля, че всеки родител в някакъв момент е преживял разминаването между очаквания и реалност – онази фантазия за щастливото, организирано семейство, която се сблъсква с хаоса, с който свикваш да живееш. Авторът ни успокоява ни, че лудницата е повсеместна – децата имат енергията и заряда на цяло торнадо, но интересно как не могат да прехвърлят от тях и на нас. И все пак, дори да изсмукват силите ни, без тях животът ни е празен, лишен от смисъл, емоция и цвят. Е, и от сън, спокойствие и възможност да водиш логичен разговор, без да спираш на всяка втора дума, за да предотвратиш потенциален апокалипсис.

В книгата са покрити различни аспекти от живота на една двойка, в която мъжът и жената отскоро са влезли в ролята родители/ звероукротители. От промяната на ежедневието и видимата разлика между свободата преди и ограниченията след появата на децата, до вписването на въпросната двойка в нова социална среда, където да общуват със себеподобни, тоест други клети души, които знаят какво е тези ангелчета/ котенца/ душички да овършеят всичко по пътя си.

Но „Дневникът на един (татко) звероукротител“ не е само за децата и грижата по тях. Това е книга и за родителите като екип – действат заедно, подкрепят се и си помагат, защото иначе ситуацията ще стане „Разделяй и владей“ и съвсем ще излезе от контрол. История, в която един мъж многократно вмъква между редовете признателността си към своята съпруга. Разказ за необикновен човек с изключително чувство за хумор и още по-любопитна професия. Калоян Явашев ни позволява да надникнем в неговия живот преди и след като е станал родител, да съпреживеем с него лудостта от ранните му години и тази от момента, в който се е натоварил с отговорността, която само един татко познава.

В общи линии „Дневникът на един (татко) звероукротител“ от Калоян Явашев толкова ми е влязла под кожата, че няколко дни след като я прочетох, продължавах да се подсмихвам и да асоциирам ежедневието си с разказаното в книгата. Веднъж като я прочетеш, и все едно си част от тайно общество – това на звероукротителите, пардон – на родителите, които подчиняват всеки свой ден на мисията да отгледат добър и достоен човек (и да запазят психическото си здраве в процеса).

Имах удоволствието и честта да се докосна до историята на Калоян Явашев и „Дневникът на един (татко) звероукротител“  по-рано, за което благодаря на издателство Софтпрес. Книгата излиза официално на 21-ви ноември, може да си я поръчате предварително с автограф от сайта на издателството.

You may also like

Leave a Comment