„Никога повече“ – Колийн Хувър

by Хриси

Когато пиша ревю за книга на Колийн Хувър, винаги ми е трудно, защото хем искам да кажа нещо смислено, хем осъзнавам, че всичко, което ще напиша, бледнее пред чувството, което авторката успява да предаде, докато четеш историите й. С „Никога повече“ обаче е особено трудно – дали заради тематика, или заради посланията…със сигурност и заради онзи личен елемент, който този път Колийн е вплела. Но твърдо заставам зад думите си, че това е роман, който всяка жена трябва да прочете.

„Никога повече“:

  • Автор: Колийн Хувър
  • Жанр: Романтика, дамска проза
  • Страници: 336
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ибис

Запознайте се с Лили Блум – симпатична млада жена, която носи мрачни спомени от детството в сърцето си, но е решена да не допуска те да помрачат живота й, защото вярва, че се е поучила от грешките на родителите й. Дали? Лили среща Райл – успял, амбициозен, самоуверен, той е мъжът мечта и е влюбен в нея. Съдбата е благосклонна към Лили – новооткритата й цветарница е хит, работи с най-добрата си приятелка, а вкъщи я очаква любимият мъж.  Сърцето на Лили прелива от любов и щастие, но защо тогава тя не може да изтрие спомените за първото момче, което е обичала? Защо има усещането, че историята се повтаря? Как изглежда съвършенството, когато се погледне в огледалото?

Започвам с уточнението, че „Никога повече“ не е като останалите любовни романи на авторката – макар да има романтичен сюжет за фон, всъщност акцентът пада върху много по-сериозни и значими за обществото теми. Различен е. Пак имаме образи, на които симпатизираме, пак сме подвластни на майсторски разказана история, в която по оригинален и нестандартен начин се редуват минало и настояще, но тук емоцията е като лавина – обратът идва неочаквано, болката те засипва и не ти остава въздух, докато главната героиня не успява да намери сили за онази глътка кислород, към която човек се стреми, когато е на границата между това дали да реши да се бори, или да се предаде. Не ме разбирайте погрешно – любов има, в изобилие при това, само че в същите големи количества са ни поднесени и разочарование, съмнения, тъга, но все пак и малко надежда.

„Никога повече“ е книга за компромисите, които сме склонни да правим в името на любовта – да намираме извинения за грешките на другия; да се усмихваме и да се преструваме, че всичко е наред, когато всъщност светът около нас рухва; да си повтаряме колко съжаляваме, макар да знаем, че с всеки следващ път думата губи от стойността ти, докато не се превърне в празна черупка. Любов ли е наистина това, или е някакво нейно изкривено лице, което приемаме да виждаме?

“Lily,” he says pointedly. “There is no such thing as bad people. We’re all just people who sometimes do bad things.”

„Никога повече“ ще ви накара да се влюбите и да намразите героите в нея. Убедена съм, че силата на характера на Лили ще ви изненада и възхити и много се надявам дори да вдъхне кураж на тези, които имат нужда. Но колкото повече напредва сюжетът, толкова по-лесно ще ги намразите, затова че ви подлагат на толкова жестоко мъчение, каквото е разбиването на вашето сърце. Парче по парче.

All humans make mistakes. What determines a person’s character aren’t the mistakes we make. It’s how we take those mistakes and turn them into lessons rather than excuses.

Това, което най-много харесах в романа, бяха посланията на Колийн към нейните читатели. Уважавам я и я обичам като автор, защото от момента, в който разбра, че думите й достигат до хората и могат да бъдат чути, тя използва романите си като трибуна, за да ни каже нещо смислено и важно. В конкретния случай – животът не е черно-бял, има и твърде много нюанси, които го усложняват. Домашното насилие няма оправдание – то смачква човешкия дух и оставя дълбоки, понякога неизлечими белези (не само физически). И любимото ми – няма лоши хора, но има добри хора, които вършат лоши неща.

Колийн Хувър се бори срещу стереотипите, затова и главните мъжки образи в книгата са толкова различни. Припомня ни, че никога не е късно да проявим човещина и благородство, да помогнем на другия, ако разполагаме с такава възможност. В историята имаше и други малки детайли, които я правеха неповторима. Сигурна съм, че ще останете омагьосани от магазинчето за цветя на Лили, и определено ще се посмеете на писмата, които тя пише до Елън Дедженеръс.

Да, „Никога повече“ от Колийн Хувър не е любовният роман, който ще накара пеперудите в стомаха ни да пърхат, докато препускаме към последната страница, мечтаейки за щастливия финал. Щастието и любовта, както историята на Лили ни доказва, идват под различни форми – важното е да не се отказваме и да се борим за тях. „Просто плувай!“

You may also like

1 comment

Мишка с книжка24.08.2019 - 9:58

Преди няколко дни завърших книгата и все още продължавам да мисля за нея …..Всяка дума , която си написала е абсолютно точна и вярна. Силно се надявам посланието на авторката да достигне до повече хора и да помогне поне на някого.

Reply

Leave a Comment