Какво прочетох през октомври 2018?

by Хриси

Книжният месец октомври беше разнообразен и пъстър, също като есенната палитра навън. Смях, драма, мистерия, магия – имаше от всичко по малко. Вижте какво прочетох този октомври.

„Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ – Фредрик Бакман

Започнах месеца с новата книга на Фредрик Бакман, която е доста по-различна от останалите. Освен че в нея Бакман е вплел собствения си опит, или по-скоро липсата на такъв, когато става дума за отглеждане на деца, историята се отличава с чувство за хумор и самоирония, които я правят забавно и разтоварващо четиво. Присъстваше обаче и характерният за автора стил на писане, който личеше в умението да коментира сериозни теми и да „преподава“ важни уроци, които един ден да са полезни на неговия син. „Нещата, които синът ми трябва да знае за света“ си има свое ревю в блога.

Да отглеждаш деца,  много отношения е като да караш трактор в стъкларски магазин. С гипсирани крака. И свалена пред очите шапка. Пиян.“

„Пожелай си звездите“ – Колин Коулман

„Пожелай си звездите“ от Колин Коулман се оказа приятна изненада. Бях подготвена за поредния чиклит, а всъщност се оказа, че чета зареждаща и вдъхновяваща история за това как не бива да се отказваме и не трябва да се страхуваме от провал, а да гоним целите си, защото рано или късно, с много труд и малко късмет, мечтите се сбъдват. Историята на Попи ни припомня, че в живота непрекъснато се редуват върхове и спадове, важното е да имаш вяра в себе си във всеки един момент.

„Хотел Захер“ – Родика Дьонерт

„Хотел Захер“ от Родика Дьонерт беше едно от заглавията, които си бях набелязала за есента. Сюжетът не е толкова динамичен, но пък е многопластов и с няколко интересни и добре подбрани персонажа, които правят историята ценна находка. Романът беше изтъкан от финия аристократизъм на Виена, носеше романтичния дух на австро-унгарската столица, но и полъха на промените, които са били неизбежни за времето си. Повече за книгата може да прочетете в подробното ревю в блога.

Любовта поклати тъжно глава. Сред хората беше разпространена илюзията, че любовта им умира. Всъщност можеше да умре само представата им за любовта.“

„Цирцея“ – Маделин Милър

Явно „Цирцея“ от Маделин Милър е заглавие, което предизвиква шум и бурни реакции не само навън, но и у нас. Много се изписа за книгата по форумите и групите – някои критикуваха превода, други се заричаха, че няма да я четат. Аз пък да ви кажа съм много щастлива от факта, че не се поддадох и все пак прочетох ‘Цирцея“, защото историята ме върна във времето, когато изучавах страрогръцка митология, но този път имах възможност да погледна боговете с други очи, да опозная персонажи, които преди са оставали в периферията, да науча подробности, които са ми убягнали. Още за „Цирцея“ от Маделин Милър разказвам в блога.

Нямате представа колко много се страхуват боговете от болка! Тя им е толкова чужда, че целите тръпнат от ужас, когато виждат някой да страда.“

„Нещо във водата“ – Катрин Стедман

Всъщност четох „Нещо във водата“ от Катрин Стедман още през лятото, но този месец имах възможност да я прочета и на български, затова реших да разкажа повече за книгата в блога. Това е от историите, които те спечелват буквално с първото изречение, а след това съспенсът те държи под напрежение до самия край, който се оказа изненадващ (поне за мен). „Нещо във водата“ е лек трилър, който е идеален за читатели като мен, които обичат да има мистерия, но държат и да си запазят спокойния сън 🙂

„Питали ли сте се колко време отнема изкопаването на един гроб? Ще ви кажа – цяла вечност. Каквото и да предполагате, удвоете го.“

„Макове през октомври“ – Лаура Риньон Сирера

„Макове през октомври“ от Лаура Риньон Сирера беше една по-лична и по-драматична история, която е посветена на идеята, че животът ни е като художествен роман, който всеки от нас сам пише. И все пак има книги, които ни помагат да преминем през различните, трудни етапи, като ни прави съпричастни към чужди истории, в които припознаваме себе си. Малко меланхолична, но пък интересна и много красиво написана, „Макове през октомври“ е много повече от една красива корица.

Книгите избират нас, творбите чакат реда си, за да станем готови да ги направи свои. Изрази или откъси, които се запечатват завинаги в читателя, и герои, на които даваме живот, които населяват вътрешния ни свят, които превръщаме в свои спонтанни довереници и безусловно предани другари.“

„Христо Стоичков. Историята“ – Христо Стоичков и Владимир Памуков

Каквото и да кажа за тази биография, малко ще е! Уж си мислим, че знаем историята на Христо Стоичков и навсякъде се хвалим с успехите му, но реално никой не знае по-добре от него самия колко труд и усилия му е коствало да извърви този звезден път. „Христо Стоичков. Историята“ не е поредната спортна биография, пълна единствено с факти и числа за победи и трофеи. Това е много лична история, в която се говори още за семейството, за приятелството, за уроците на живота.

Рано научих например, че не е важно как започва всичко, а как завършва. Или плуваш, или потъваш! И друго – когато си опрян до стената, трябва бързо да решиш какво ще правиш или друг ще го стори вместо тебе.“

„Тяло под роклята“ – Галин Никифоров

Наскоро стана на въпрос, че по-рядко публикувам ревюта за книги на български автори. Всъщност това не означава, че не се интересувам или не чета – наблюденията ми сочат, че съвременната българска литература се развива и променя и привлича все повече читатели. Но за да напиша ревю, книгата трябва да ме е впечатлила с нещо, а „Тяло под роклята“ от Галин Никифоров определено знае как да ти привлече вниманието. Книгата не беше много в мой стил, главно защото ми идваше твърде меланхолична и болезнена, но майсторството на автора и умението да предаде една толкова лична и разголена от суета и задръжки история ме впечатли силно. Повече за „Тяло под роклята“ от Галин Никифоров може да прочетете в блога.

„Любовни престрелки“ – Джули Джеймс

Винаги мога да разчитам на Джули Джеймс, ако ми трябва книга, която да ме разсмее и да ме разсее от по-тежките истории. Този път авторката ни среща с Камерън и Джак – двама души, които въпреки недоразуменията от миналото не могат да преборят привличането и химията помежду им. Един заплетен случай на убийство и една зараждаща се любов правят „Любовни престрелки“ динамичен и завладяващ роман, който е чудесна компания за почивните дни.

„Творческо писане за мечтатели“ – Росела Калабро

Явно октомври е месецът на книгите, които ни вдъхновяват и зареждат, защото към края му открих още една такава в лицето на „Творческо писане за мечтатели“. В нея Росела Калабро събира петима души с различни истории, но и много близки съдби – решени да избягат от самотното и скучно ежедневие, те впрягат всичките си усилия, за да се научат да мечтаят свободно, така че един ден да имат щастието мечтите им да се материализират. Повече за книгата може да прочетете в блога.

Имах една мечта. Но на мечтите трябва поне малко да се помага, понякога те не се справят сами, слаби са, крехки, дори мързеливи, отпуснати и равнодушни, затова нямат сили да извървят цели път, за да се превърнат в действителност. „

„Никога повече“ – Колийн Хувър

Това, ако не е чуден финал! Любимата ми авторка е с нова книга на български – история, която според мен всяка жена трябва да прочете. История за компромисите в любовта, за болката, която ни причиняват най-любимите ни хора, за силата да защитиш себе си, преди да е станало късно. Излишно е да споменавам май, че „Никога повече“ от Колийн Хувър си има своя специално място в блога (и в сърцето ми). Очаквайте подробното ревю в понеделник!

През октомври ви говорих и за други две книги, които съм чела преди време, но сега излязоха на български. Едната е „Под алено небе“ от Марк Съливан – попада в списъка ми с любими исторически романи, а другата – „Малки пожари навсякъде“ от Селесте Инг – един от най-добрите съвременни романи, които съм чела.

Към момента съм се захванала с две книги – „Зад борда“ от Д. П. Лайл и „The Clockmaker’s daugher“ от Кейт Мортън. 

You may also like

Leave a Comment