„Макове през октомври“ – Лаура Риньон Сирера

by Хриси

„Макове през октомври“ от Лаура Риньон Сирера е от онези книги, които те приканват да ги отвориш, още щом ги зърнеш. Но всъщност истинската причина да посегна към нея се крие в резюмето на гърба, където стои обещанието за една история, в която книгите лекуват и са като мехлем за раните, останали невидими за човешкото око.

„Макове през октомври“:

  • Автор: Лаура Риньон Сирера
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 272
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1 водеща
  • Издателство: Хермес

Каролина е собственичка на уютна кафе-книжарница – нейното мечтано кътче, имайки предвид, че е израснала с аромата на книги, а семейството й е възпитало в нея любов и уважение към литературата. Каролина е около 40-годишна, но се чувства в пъти по-възрастна заради всичко, което животът й е струпал, особено през последните месеци. Тя и брат й Гилермо се грижат се майка им Барбара, която е изпаднала в депресия и отказва да говори, след като е изгубила съпруга си при ужасяващ инцидент. В пристъп на отчаяние Каролина решава да лекува майка си с книги – подбира истории, които са променили нейния живот, като по този начин разкрива съкровени свои тайни. Дали терапията ще излекува майка й, гаранция няма, но си струва да се опита, а като че ли така и самата Каролина най-после ще излекува своето сърце…

Интересно как някои творби идват при нас в най-подходящия момент. Понякога се питам кой кого избира…

Докато четях „Макове през октомври“, отново възникна в мен дилемата дали да ви разкажа повече за книгата или да ви споделя любимите ми цитати от нея, а те са наистина много! Затова се спрях на комбиниран вариант.

Мама измисли начин да забравяме грозните събития в живота си, но същевременно да помним научените от тях уроци. Вадеше цитат от книга или диалог, които прилягаха на случая и с безупречния си краснопис го нанасяше върху някоя от белите плочки в кухнята…Това беше нейният подход да ни внуши, че друг вече е изстрадал нашата болка и дори в дълбините на изтъкания от въображението ни ад може да се напишат най-красивите истории“

Историята на Каролина не е особено лека – не се подвеждайте по красивата корица, защото между страниците на книгата има много сълзи, болка, неизказани истини и някое разбито сърце. По-меланхолична е, по-драматична, но лично мен това не ме подразни, защото чувството извираше не от самия сюжет, колкото от главната героиня, която просто е по-емоционален типаж. Гарантирам ви обаче, че това не трябва да ви спира да четете, защото макар книгата да не ви подарява захаросан финал, все пак ще остави у вас приятно усещане и няма да ви ограби от надеждата за хепи енд някъде в необозримото бъдеще.

Каролина, всеки живот може да бъде разказан в роман, ала не е лесно да вдъхнеш живот на романа. В написаните истории героите са верни на себе си, а времето нито се забързва, нито се забавя, времето е такова, каквото е…Една добра творба никога не те разочарова, а както знаеш, в реалния свят разочарованията са ежедневие. Ако по някаква причина изпитаме потребност да превърнем нечия чужда история в нашата собствена действителност, нека бъдем честни с автора и да не променяме нищо в творбата му, освен ако промените не биха подобрили оригиналния текст…“

Това, което най-много ми хареса в „Макове през октомври“, беше сравнението между живота на хората с художествен роман, който непрекъснато дописваме и променяме. При някои може да е вдъхновен само от една забележителна книга, а при други да съчетава фрагменти от няколко такива, които са оставили своя отпечатък в съзнанието и сърцето. Идеята да разказваме личната си история чрез това, което сме прочели през годините, определено беше интересен и любопитен подход. Авторката представя четенето като лично, съкровено изживяване, в което влагаме частица от себе си, за да опознаем героите, да вникнем в сюжета, да поговорим без думи с автора, който от непознат, може да се превърне в най-близкия ни човек, защото ни разбира.

Книгите избират нас, творбите чакат реда си, за да станем готови да ги направи свои. Изрази или откъси, които се запечатват завинаги в читателя, и герои, на които даваме живот, които населяват вътрешния ни свят, които превръщаме в свои спонтанни довереници и безусловно предани другари.“

„Макове през октомври“ също предлага купища цитати и препратки към книги, което само по себе си я прави ценна находка за всеки книгохолик. Въпреки меланхоличната нотка историята вървеше динамично, защото често разместваше времевите пластове и преплиташе различни сюжетни линии, посветени на отделните персонажи. В центъра е симпатичната и ранима Каролина, но със същия интерес четем и за нейния брат Гилермо, за приятелката й Андреа, за потайната й служителка Лана.

От нея научих един урок: не може да искаме от хората да са такива, каквито очакваме да бъдат…Ние сме такива, каквито сме.“

И нали съм си романтичка по душа, най-много ме впечатли историята на родителите й – Барбара и Пол, в която се говори за тяхната голяма любов, която е успяла да се съхрани през годините, вдишвайки аромата на книгите от любимата им стая и пишейки с погледи и целувки своя любовен роман.

Знаеш ли кое е хубавото на „Малки жени“? – пита Мартина, като прекъсва собствения си разказ. – Че понякога ти се струва, че имаш сестри, макар да не е вярно.“

„Макове през октомври“ коментира също теми като силата на приятелството, връзката между деца и родители, тайните на един успешен брак, страха от самотата и депресията, куража да рискуваш и да сбъднеш мечтите си. Но спирам да ви говоря за нея, защото мисля, че цитатите са достатъчен показател колко стойностна и смислена е книгата.

Някои творби са значими не само заради гениалността си, ами заради чувствата, които е изпитвал авторът, докато ги е писал.“

You may also like

Leave a Comment