„Пожелай си звездите“ – Колин Коулман

by Хриси

Корицата на „Пожелай си звездите“ от Колин Коулман е толкова пъстра и зареждаща, че няма как да бъде подмината. За щастие, историята, която се крие в себе си, може да бъде описана със същите думи!

„Пожелай си звездите“:

  • Автор: Колин Коулман
  • Жанр: Чиклит
  • Страници: 296
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ибис

„Пожелай си звездите“ ни среща с Попи Блум – докторант по психология, отличничка в ученето и в сферата си. Между страниците на учебниците Попи се чувства сигурно, но когато идва време да заживее извън тях, плановете й рязко се объркват. Мечтата й за кариера в университета й е открадната под носа, а и в личен план ситуацията не е розова. Точно когато Попи има чувството, че затъва, неочаквана приятелка ръка се протяга за помощ, а после и късметът й се усмихва. Колко ще трае щастието на Попи и дали наистина в живота всичко може да се нарежда винаги според очакванията ни? Може би именно изненадите го правят толкова вълнуващ и интересен…

Започнах „Пожелай си звездите“ от Колин Коулман без особени очаквания и да си призная, бях приятно изненадана. Много сладка и позитивна история, която те инжектира с нови сили и вдъхновение да гониш целите си и да не се страхуваш от неуспехи, защото колкото и клиширано да звучи, когато една врата се затвори, се отваря друга. Или ако си като главната героиня Попи Блум, може да отвориш и прозореца и да скачаш в дълбокото. Книгата няма претенциите да е следващият литературен шедьовър, но е отличничка за жанра си, който бих определила като чиклит, въпреки че има и любовна нишка, която авторката е вплела в сюжета. Написана е закачливо и с чувство за хумор, разказва увлекателно, изпълнява основната си роля, а именно – да ни кара да се усмихнем, след като я затворим, и поднася нужната доза позитивизъм, от която се нуждае всеки от нас, когато е изпаднал в сходна ситуация с тази на Попи.

„Пожелай си звездите“ ни припомня, че в живота има върхове и спадове – един ден съдбата ни се усмихва и имаме чувството, че стигаме луната и звездите, а на другия ден, когато временно ни е обърнала гръб, усещането е сякаш летиш обратно към земята, но без парашут. Ключовото послание е да не се предаваш и да не губиш вяра в собствените си възможности, защото човек трябва да е своят най-голям фен, ако наистина иска да успее. Трябва да се бори и да отстоява позициите си, независимо от факторите, които ще се опитват да го повалят. Веднъж ще успяват, друг път – не, веднъж ще е въпрос на късмет, а понякога ще се намесват хора, които да поставят под съмнение качествата ни и да ни манипулират. Но не тези хора са важните в историята, а по-скоро онези, които после ще ти подадат ръка и ще те подкрепят (както направиха Лиан и родителите на Попи). И вместо да копнеем по неосъществени мечти, винаги може да си създадем нови или да преразгледаме старите.

Това, което ми допадна най-много в „Пожелай си звездите“, беше фактът, че редуваше хубавите и лошите моменти в историята на Попи. Не винаги животът й бе розов и много пъти, когато тъкмо си мислеше, че е нацелила формулата на успеха, нещо се случваше и тя се връщаше в изходна позиция. Да си правиш планове за бъдещето е чудесно, стига обаче да си оставяш вратички за промени, защото такива са неизбежни. Допаднаха ми също „съветите на психолога“, които се появяваха между редовете заради професията на Попи – макар повечето от тях да ги знаем на теория, понякога е добре да ни ги припомнят, да ги видим черно на бяло, за да започнем да ги изпълняваме.

Накратко, ако търсите книга, с която да си починете от собствените проблеми и която да ви разведри, тогава „Пожелай си звездите“ от Колин Коулман е подходящият кандидат.  Свежа, приятна, забавна, историята на Попи сама по себе си е ценен урок, който не бива да подминавате.

You may also like

Leave a Comment