„Молитва към морето“ – Халед Хосейни

by Хриси

Книгите на Халед Хосейни не се нуждаят от оценка. На всички е известно, че когато той пише, значи наистина има какво да каже и читателят замлъква, готов да попие всяка негова дума. „Молитва към морето“ е живото доказателство, че талантът на Халед Хосейни може да се разпростира както върху цял роман, така и  да се вмести в рамките на кратко писмо, което да има същия ефект – да разбива сърца. Защото най-тежките уроци се предават от думи, пропити с кръв и сълзи.

„Молитва към морето“:

  • Автор: Халед Хосейни
  • Страници: 48
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Обсидиан

„Молитва към морето“ се чете за минути, а живее в теб много по-дълго. Жегва те, запечатва се, белязва те. Фактът, че е вдъхновена от действителни лица и събития (смъртта на тригодишното сирийско момченце, което се удави в Средиземно море преди 3 години  в опит да достигне брега) прави кратката история още по-въздействаща и опустошителна. Като прибавим и това, че Халед Хосейни не изневерява на майсторския си стил на писане, тази тънка книжка се превръща в ценно съкровище за всяка библиотека.

В Стария град, кипящ от живот,
имаше джамимя за нас, мюсюлманите,
църква за нашите съседи християни
и огромен сук, където всички се пазаряхме
за златни медальони, пресни продукти
или булчински рокли.“

Първото нещо, което прави впечатление и веднага грабва погледа, са илюстрациите. Заиграването между думи и цветове отразява отлично посланията и емоцията, които живеят в „Молитва към морето“. Контрастът между „преди“ и „след“, между това, което си имал, и от което са те ограбили, е повече от очеваден. Пасторалните пейзажи са заменени с мрачни картини, обагрени в черно, изпълнени са с неясни силуети, които се губят в морето – истинското и това от надежди. Тонът на разказвача също се променя – започва замечтано, като рисува места, пълни със спомени и живот, но след това се задъхва от болката, емоционалната и физическата, и започва да шепти. Като молитва.

Думите на Халед Хосейни те целят в сърцето като стрели. Авторът пише в кратки изречения и с конкретни думи назовава болезнени истини. Темата за бежанците все по-често намира отзвук в литературата, но като че ли Халед Хосейни най-точно е успял да улови нейната деликатност, контрастираща с разрухата, която носи – разривът между света на тези непознати хора, които са имали дом и семейство и които ние слагаме под общия знаменател „бежанци“, и този, на който сега са обречени. Мисля, че частта с морето беше най-въздействаща – дали заради метафората, или заради усещането за безпомощност и изгубеност, не съм сигурна, но знам, че тя ме докосна най-силно.

Защото тази вечер мода да мисля
само колко дълбоко е морето,
колко необятно и равнодушно е то.
И колко безсилен съм аз
да те опазя от него.“

Някои твърдят, че 48 страници са твърде малко. Според мен Халед Хосейни умишлено не е писал повече. Нима е нужно? Понякога няколко добре подбрани и обмислени изречения могат да кажат повече отколкото цял роман.

You may also like

Leave a Comment