„Догодина в Хавана“ – Шанел Клийтън

by Хриси

Пиша ревюто на „Догодина в Хавана“ минути след като завърших книгата и още съм под въздействието на нейната магия. „Догодина в Хавана“  е книга, която не искаш и не бързаш да свършва – като чаша от най-хубавия ром, който някога си опитвал. Усещаш сладкия и силен вкус в устата, главозамайването, а после меката топлина, която се разлива по тялото ти и в крайна сметка те кара да отпиеш още веднъж, и още веднъж. Пристрастяващо е!

„Next Year in Havana“:

  • Автор: Шанел Клийтън
  • Жанр: исторически, драма
  • Страници: 320
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Анишър (Егмонт)

Запознайте се с Марисол – млада и талантлива писателка и журналистка, която тъгува по наскоро починалата си баба. Последното желание на Елиса, бабата на Марисол, е прахът й да бъде разпръснат в родната й страна – Куба. Марисол всъщност е потомка на семейство, което е било принудено да избяга в Щатите и да започне живота си на ново там. Пристигайки в Куба, Марисол вижда драстичните разлики между идеализираната и екзотична представа, която има за тази страна, и действителната политическа обстановка. Там тя се среща с най-близката приятелка на баба си от младежките години и постепенно научава за тайните на Елиса. Как през 1958г. Елиса е била лудо влюбена, как семейството й е било застрашено и тя е трябвало да избира на кого да се довери. Какво точно се е случило с Елиса, кой е бил човекът, който е откраднал сърцето й, и с какви чувства Марисол ще напусне Куба?

Не знам какво очаквах от историята тук, но със сигурност не бях подготвена за това, което прочетох (в добрия смисъл). Книгата е по-скоро комбинация между исторически роман и драма, а романтиката се усещаше като нежен полъх – леко и ненатрапчиво. Но страстта – тя бликаше от страниците, мощна, всепоглъщаща и не оставяше много  място за други емоции. Шанел Клийтън има способността да пише не просто увлекателно, а наистина омагьосващо – изразително, красиво, без да звучи фалшиво. Предаваше съвършено добре всяка обстановка, всяка напрегната ситуация, всяко чувство, което преживяваха главните герои. Чрез редуването на минало и настояще успяваше да покаже основните теми и проблеми в перпектива и по този начин даваше повод за размисъл – всъщност толкова ли се е променил животът за последните 50 години, или все още има страни и места, където героите са други, но сюжетът е същият?

Главна роля в „Догодина в Хавана“ давам не на Елиса или на внучка й Марисол, а на Куба. Признавам, че знаех малко за историята на тази страна, затова ми беше много интересно да проследя събитията, които са разтърсили света на тези две жени. Колкото и непозната да е за мен Куба, гордостта, страстта и отдадеността на кубинците бяха завладяващи и вдъхновяващи. Достойнство, чест, родолюбие бяха не просто качества, които възпитаваш и слагаш под общия знаменател „ценности“, а думи, които пулсират с живот и енергия, изпълнени са със смисъл и идея. Свобода, справедливост – две лица на надеждата, които всеки кубинец се надява да види, но така и не успява – както преди 50 години, така и днес. Не мога да кажа, че книгата беше политическа, но е вярно, че повдига доста въпроси, свързани с управлението и политиката на тази страна, която сменя един диктатор с друг. И отново стигаме до извода, че можеш да обичаш страната си, но това не означава, че държавата ще обича и ще се грижи за теб – Елиса, Пабло, Луис са герои, които научават този урок по трудния начин.

В книгата Шанел Клийтън кара неведнъж читателя да избира и да се поставя на мястото на водещите персонажи, разсъждавайки какво би направил, ако беше на тяхно място. Една от основните дилеми е между семейството и любовта – не избираш в кого ще се влюбиш, не избираш и кои ще са родителите ти. Тогава къде стои лоялността ти и кого ще подкрепиш, когато трябва да вземеш решение? По отношение на любовта авторката е толкова жестока, колкото и благосклонна към своите герои, но преди всичко бяга от клишето и запазва правдоподобността на историята си и по този начин им вдъхва живот. Искаше ми се, разбира се, да прочета още малко за любовта между Елиса и Пабло, или на Марисол и човека, който открадва сърцето й, но осъзнавах, че не това е идеята на книгата. Радвам се обаче, че авторката е решила да напише книга за една от второстепенните героини, за която съм сигурна, че и вие като мен ще искате да прочетете повече.

Накратко, „Догодина в Хавана“ не е лека книга, която да захвърлите и да забравите, след като сте приключили с нея. Това е история, която ще ви обсеби и която ще ви накара да гледате на живота си с други очи – очите на свободен човек!

„Догодина в Хавана“ от Шанел Клийтън на издателство Анишър излиза по нашите книжарници на български език от 8-ми септември.

You may also like

Leave a Comment