9 мисли, които се въртят в главата на книгохолиците

by Хриси

Въпреки жанровите различия и предпочитания към множество автори, всички книгохолици споделят една и съща страст – четенето. Логично, в ума им често се прокрадват сходни мисли, касаещи вечната им любов към книгите. И тъй като аз самата съм представител на групата на библиофилите, реших да споделя с вас 9 мисли, които се въртят в главата на повечето книгохолици.

„4-5 часа сън са абсолютно достатъчни“

Нали знаете – само още една глава, само още една страница, и точно тогава историята ще претърпи някакъв сериозен емоционален или сюжетен обрат, главите ще станат няколко, страниците още повече и така ще си четете до късно вечерта или по-скоро до рано сутрин. Но какво пък, 4-5 часа сън са напълно достатъчни, а всяка минута безсъние си струва, когато е жертвана в името на интересна и вълнуваща история.

„Ако героят ми умре, няма да чета повече“

Когато си запален и страстен читател, тогава притежаваш уникалния талант наистина да се потопиш в историята. Всичко, което преживяват главните герои, го приемаш лично и присърце. Накратко – привързваш се към тях, мечтаеш за щастлив край и всеки път, когато любимецът ти изпадне в опасна ситуация, стигаш до момента, в който си обещаваш, че няма да дочетеш книгата, ако авторът го убие. Ясно е, че обещанието никога не се спазва, но въпросът е принципен…

„Колко книги мога да сложа в куфара“

Отивайки на почивка, връщайки се от почивка – в куфара на книгохолика задължително има по няколко книги. Една, която чете в момента; една, която планира да чете; една, която служи за резервен вариант; една просто защото. И не е изключено да си купи някоя друга от книжарницата, защото всеки читател знае, че това е една от най-интересните забележителности навсякъде. Та, колко книги мога да сложа в куфара?

„Ох, къде ми е книгоразделителят?“

Всеки читател отбелязва по различен начин до къде е стигнал с книгата – с прегъване на страница, като я остави отворена, но най-голяма е групата на тези, които ползват книгораздели. От хартия, магнитни, плетени, метални – може да намерите всякакви и със сигурност си имате любимец в колекцията, който по ирония ви „бяга“ най-много и сякаш никога не е там, където сте го оставили.

„Искам да знам края! Не искам да знам края! Искам ли да знам края?“

Това е от онези моменти, когато историята толкова ви е харесала и развълнувала, че хем ви се иска да видите как завършва, хем не ви се ще да стигате последната страница. Още повече ако сте стигнали кулминацията и напрежението ви идва в повече – тогава възниква дилемата дали имате силите да понесете края и дали той ще отговори на очакванията ви.

„Кога излиза следващата книга?“ или „Защо никой не ми каза, че книгата е с отворен финал?“

Споменавала съм, че обичам да чета поредици, но избягвам да ги започвам, ако книгите не са излезли или ако всяка от тях е с отворен и драматичен финал. Освен любовта си към книгите, повечето книгохолици споделят и друга обща черта – не са от най-търпеливите. Затова, когато стигнат края на книгата, в която са вложили толкова емоция при четенето, и видят, че историята не е завършена и се налага да чакат, определено не са доволни.

„Един ден ще си направя списък с всички книги, които имам“

Един от симптомите на книгохолизма е презапасяването с книги. Ще ги намерите навсякъде в дома на „пациента“, нищо, че най-вероятно той се е сдобил с една-две-три етажерки, в които да събира колекцията си. В един момент книгите стават толкова много, че бройката им се губи и има заглавия, които звучат познати, но са неоткриваеми. Винаги когато започне издирването на някой ценен кадър, изгубен между останалите книги, се стига до идеята, че трябва да се направи списък и да се въведе ред в домашната библиотека.

„Че кой нормален не обича да чете?“

В една паралелна вселена, където животът е идеален, всички хора обичат да четат книги и да си споделят за тях. В реалността се срещат твърде много екземпляри, които не само че не четат книги, но и намират четенето за загуба на време, за безинтересно и монотонно занимание. За тях книгоманията е болест, за нас, болните, е блаженство и по-скоро ние се чудим кой нормален не обича да чете и с какво да си запълвам времето, ако не с вълнуващи, незабравими истории.

„А сега какво да чета?“

Не познавам книгоман, който да не си е задавал този въпрос поне веднъж месечно. Не, че няма какво да чете или че му липсва желание. Всъщност в повечето случаи става дума за твърде дълъг списък с интересни заглавия, които трябва да сортира и подреди според приоритета. Друг път въпросът е резултат от книжен махмурлук – когато някоя книга вдигне високо летвата, се притесняваш, че всяка следваща ще бледнее.

 

You may also like

Leave a Comment