„Вечерно кафе в Рим“ – Диего Галдино

by Хриси

Сутрешно, следобедно, вечерно – кафето в Рим винаги е хубаво, а ако е приготвено от симпатичния Масимо, тогава съвсем не бих отказала. Започнах „Вечерно кафе в Рим“ от Диего Галдино малко резервирано – честно казано не виждах накъде може да се развие историята, но явно авторът е имал други планове за своя герой, за което съм му благодарна, защото втората книга определено ми хареса повече от първата.

„Вечерно кафе в Рим“:

  • Автор: Диего Галдино
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 256
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1 водеща
  • Издателство: Кръгозор

Добре дошли отново в кафене „Тибери“ в Рим, където ще ви обслужи чаровният и любезен Масимо. Сигурно си спомняте голямото му „семейство“ от редовни клиенти, ароматното кафе, което той приготвя зад бара, и може би се сещате за една красива французойка, която открадна сърцето му в първата книга. Е, както много пъти става в живота, Масимо получи сърцето си обратно и сега не знае как да го закърпи. За щастие в кафенето му влиза Мина, която бързо става доброволец и се заема със задачата да покаже на Масимо колко красива и силна може да е тяхната любов. Връзката им обаче също трябва да премине няколко изпитания – някои недоразумения, един неочакван гост и вечният въпрос, какво си готов да пожертваш в любовта в името на другия?

Във „Вечерно кафе в Рим“ читателят се среща с някои познати, но и нови лица. Отново се пренасяме в уютното кафене „Тибери“, което е сборен пунк за всички добронамерени клюкари в района, които обичат да си пъхат носа в чуждите работи, за да си разнообразяват дните. Някои от предишните му посетители са поели по своя път, но има нови, колоритни образи, които достойно ги заместват. Разбира се, там е и Масимо, който все още помни какво кафе пие всеки от клиентите му и е все така грижовен и отзивчив, какъвто си го знаем. Но има и нещо ново – Масимо лекува разбито сърце.

Има ненужни, обичайни поздрави, близки, красиви, дружелюбни поздрави, има дори грозни поздрави и накрая има поздрави, които не трябва да забравяш, защото изглежда, че идват от отворен портал, който може да промени живота ти’

Диего Галдино предава отлично един добре познат емоционален момент – преживяването на предишна връзка. Говори за моментите след раздялата, когато всичко ти напомня за последната любов и ти искаш, и не искаш да я забравиш и да я оставиш в миналото. Разказва ни за онази самота, обгръщаща ни като невидима пелерина, скриваща празнотата, която цари в едно разбито сърце. После идва ред на промените – тези, които правиш като символичен жест на новото началото, а не защото наистина променят драстично живота ти. Но най-сигурният лек при една раздяла е да срещнеш нова, по-голяма любов!

Може би пак щях да бъда тук с теб на вечеря, защото човешкото същество не търси щастието, то може да се намери по толкова начини и на толкова места, ние търсим любовта – последният дом на живота ни“

Мина пристига неочаквано в кафенето на Масимо и както озарява деня му с усмивката си, така му дава надежда, че щастието не го е забравило. Имайки предвид колко романтична и чиста душа е Масимо, беше истинско удоволствие да чета за влюбването му в Мина. Всеки уж дребен детайл беше разказан с много нежност и внимание. Харесваха ми жестовете, които правеше за нея, желанието му да я зарадва, уважението и грижовността, с които се отнасяше към нея. Не знам дали италианците наистина са толкова мили към половинките си, но Масимо определено е отличен модел за подражание! Самата Мина също ми стана доста симпатична – беше забавна, лъчезарна и с добро сърце. Обича Масимо също толкова отдадено и силно, както той нея.

 

Ако Женевиев беше снегът, Мина се беше появила като една от онези летни бури, които те изненадват насред улицата, но ти не търсиш къде да се скриеш, защото чувстваш нуждата да отмиеш жегата, потта, да отмиеш онази убеденост, онези страхове, които са те лишавали от желанието отново да пуснеш сърцето си в играта по колелото на любовта…“

Ако имаше нещо, което ми липсваше във „Вечерно кафе в Рим“ от Диего Галдино, то ще е единствено рецептата за кафе „Мина“. Книгата е перфектна за малко романтично бягство от реалността, което да ни напомни, че любовта идва без предупреждение, че лекува стари рани, но по-важното е, че осмисля дните ни днес и в бъдеще!

П.П. Ако още не сте чели „Сутрешно кафе в Рим“ от Диего Галдино, в блога имам подробно ревю за книгата.

You may also like

Leave a Comment