10 мои любими, съвременни автора

by Хриси

Да посочиш само един любим автор е изключително трудна задача. Затова аз си имам много и сигурно цялото време на света няма да ми стигне, за да ви разкажа за всеки от тях, затова се спрях само на 10. Вижте кои са те 10-те мои любими, съвременни автора.

Какво значи „любим автор“ в моя речник? Това е автор, с чието творчество съм добре запозната. Автор, от когото се интересувам и следя, защото смятам, че винаги има да ми каже нещо интересно. Автор, който ме е докоснал и затова когато излезе негова книга, зарязвам всичко и сядам да чета. Сами ще видите, че имам доста разнообразен списък – в различните моменти всеки от включените тук писатели ми е дал нещо, от което съм имала нужда.

Харесвам много автори, някои от тях открих през последните 1-2 години. Влюбена съм в магичния свят на Катрин Арден и мечтая да се запозная с Джоджо Мойс, за да я разпитам за любимата ми Луиза Кларк. С други се познавам от преди – например със Сюзан Колинс, която създаде незабравимата Катнис Евърдийн. Халед Хосейни, чийто романи всяват в мен респект към хората, които споделят сходни съдби с тези на героите му. Саманта Йънг и Аби Глайнс, които създадоха поредици, които с удоволствие следях през годините. Но тези 10 – те са по-специални. След година сигурно списъкът ми ще се е увеличил, но тези 10 имена, те ще присъстват винаги:

Дан Браун

Станах почитателка на Дан Браун доста по-късно, след като той стана популярен сред читателите. Да, бях гледала двете екранизации по неговите книги, но не мислих, че тематика и стилът му ще ми пасната на вкуса. И така, докато един ден „Ад“ не попадна в ръцете ми – започнах го на шега, както се казва. Небрежно взех да разлиствам първите страници, за да видя какво толкова му харесват на този Дан Браун. Резултатът – „Ад“ прочетох за една вечер и се превърна в един от любимите ми романи, а в рамките на следващите няколко дни наваксах с останалите книги. Харесва ми, че в историите на Дан Браун действието е изключително динамично – сякаш препускаш из страниците, бързаш да разгадаеш мистерията, да откриеш отговорите на всички въпроси, които той и неговите герои поставят в началото. И винаги научавам нещо ново от него! Може да не запомням всички факти, които е вплел в сюжета, но тези, които намирам наистина за интересни, се запечатват в съзнанието ми.

Дж. К. Роулинг

Цял живот няма да ми стигне, за да благодаря на Дж. К. Роулинг за света, който създаде. Свят, за който мечтаех като дете, мечтая и сега. Не мога да дам обяснение защо съм почитателка на книгите на Хари Потър. Това е любов – към вълшебството на книгите и литературата, чувство, което не може да се ограничи в няколко реда и думи. Знам само, че вече близо 20 години (Боже, кога станаха толкова) аз продължавам да се връщам към поредицата за Хари Потър – когато страдам от книжен махмурлук, когато искам да се откъсна от света, когато искам да прочета любима книга, когато ми липсва Хогуортс, когато искам да повярвам в магията.

Джейми Макгуайър

Джейми Макгуайър беше сред първите „нови“ автори на любовни романи, които открих. „Ходещо бедствие“ и „Красиво бедствие“ прочетох за нула време и установих, че съм жадна за още от нейните истории. Братята Мадокс бяха магнетични, различни, открояващи се, затова нямах търпение да науча за личната история на всеки от тях. Добре осъзнавам, че Джейми е далече от майсторството на доста от другите автори, които съм изброила тук, но мисля, че точно в това се крие нейната магия – подозираш как ще свърши историята, но героите й са толкова харизматични, че не можеш да откъснеш поглед от тях. Затова не спираш да четеш…В читателския дневник на Orange Books имаше въпрос, с кой герой бих излязла на среща – Томас Мадокс все още води в класацията ми.

Ема Чейс

Много се чудих дали в топ 10 на любимите ми автори да сложа Ема Чейс или Саманта Йънг, но в крайна сметка се спрях на Ема, защото е по-запомняща се. Може би това е авторката, която ме е разсмивала най-често и най-силно. За мен тя е създадена да разказва любовни истории от мъжка гледна точка – получават й се перфектно. Преди няколко дни някой беше споделил снимка на една от нейните книги, издадени на български, и беше казал, че никога не би чел подобна литература. Стана ми жал за тази особа, защото никога няма да познае героите на Ема – самоуверени, амбициозни, забавни, изпълнени със страст, енергия и живот.

К. А. Тъкър

Вече съм ви разказвала за уникалния стил на К. А. Тъкър – комбинация между романтика, съспенс и драма. Обожавам всичките й романи – някои са по-младежки и любовно настроени, други клонят повече към трилърите. Всеки от тях успява да задържи вниманието ми от първата до последната страница главно заради редуването на гледни точки и заради разместването на времевите пластове. И винаги успява да ме изненада в края и да ме накара да се запитам как съм пропуснала очевидното. Нещо любопитно – когато чета книга, трудно запомням имената на героите, какво остава цитати, затова си и записвам. Един от малкото цитати от книги, които помня обаче, е от „Ten Tiny Breaths“ именно от К. А. Тъкър.

Колийн Хувър

Може би това е „сродната ми душа“, когато става дума за книги и литература. Романите на Колийн са въздействащи, емоционални, истински. Няма друг автор, който толкова да ме е разплаквал, и все пак да съм била благодарна за сълзите, защото действат пречистващо и със сигурност ти отварят очите за много неща, които си свикнал да не забелязваш. Но не харесвам Колийн само заради историите й – харесвам я като човек. Следя всички нейни профили в социалните мрежи – харесва ми, че не се главозамайва от успехите; че е благородна и подкрепя различни каузи; че има ексцентрично чувство за хумор; че има силна връзка с читателите. Случвало се е да дава ваучер за нейните книги в Amazon, защото осъзнава, че има хора, които не могат да си ги позволят, а искат да я четат. Колийн Хувър беше авторът, който ме научи да не пиратствам в интернет.

Мия Шеридан

От всички автори, които съм изброила в тази публикация, Мия Шеридан е авторът с най-деликатен и фин изказ. Изключително нежни, красиви и чувствени, романите й успяват да докоснат струните на моето сърце и то да копнее за още от тях. Харесвам женските образи, които Мия създава – от една страна, дават вид на крехки, уязвими и твърде чувствителни, а всъщност са борбени, силни и трудно могат да се пречупят. Носят някаква магия и ефирност, които не ти дават да откъснеш поглед от тях.

Пенелъпи Дъглас

Една дума – адреналин! Няма друг автор, от чиито книги така да ми кипва кръвта. Високи скорости, секс, сложни любовни отношения, love-hate връзки – романите на Пенелъпи Дъглас може да не печелят литературни награди, но това въобще не ме интересува, защото тази жена знае точно кои бутони да натиска, за да се пристрастиш към книгите й. Героите й са дръзки, остроумни, безстрашни или безразсъдни (въпрос на гледна точка). Пенелъпи натрупва напрежението и имаш чувството, че не държиш книга, а бомба със закъснител. Трепериш от вълнение и нямаш търпение да стигнеш кулминацията, а после съжаляваш, защото искаш още.

Фиона Макинтош

Благодарение на издателство Софтпрес открих тази така талантлива авторка. Много харесвам стила на писане на Фиона – изключително изразителен и въздействащ не толкова на емоционално ниво, колкото на сетивно. Когато четеш роман на Фиона Макинтош, придобиваш перфектна представа за сцените, на които те пренася – улавяш ароматите, които се носят из въздуха, чуваш и най-слабия шепот, вкусваш това, което опитват самите герои. Харесва ми, че гради силни женски образи – независими, амбициозни, упорити, горди, готови да посрещнат всяко предизвикателство, което съдбата реши да им подхвърли.

Фредрик Бакман

Сега, с риск да бъда линчувана, ще кажа, че Фредрик Бакман е мъжката ми версия на Колийн Хувър. Това е другият автор, който е разкъсвал крехкото ми читателско сърце и все пак съм била толкова омагьосана от историите му, че съм продължавала да чета, попивайки всяка негова дума. Харесвам всичко в книгите на Фредрик Бакман – сюжетът, стилът, емоцията. Като помисля колко пъти ходих до книжарницата за „Ние срещу всички“, докато чаках книгата да излезе – не съжалявам! Пак бих го направила – нетърпелива съм, защото това неговото не са книги, това са съкровища!

Сигурно сте забелязали, че в топ 10 не съм включила български автори – те си имат друга класация. Елин Пелин, Йовков, Вапцаров, Димитър Талев, Блага Димитрова – това са част от имената, които винаги ще имат място в моето сърце. Напоследък все по-често се зачитам и в романи на съвременни български писатели, но съм плаха и предпазлива с тях. Харесвам Диана Петрова и Радостина Ангелова, очарована съм от книгите на Мартин Колев, но може би Камелия Кучер щеше да е авторът, който бих включила тук. Единствената причина да не го направя, е фактът, че „Дом“ е дебютен роман и чакам да увелича списъка поне с още една нейна книга.

You may also like

Leave a Comment