„Писмо до Тоскана“ – Рис Боуен

by Хриси

Като не мога да отскоча сега до Италия, поне ще продължа да я обикалям из страниците на книгите. Този път се спрях на „Писмо до Тоскана“ от Рис Боуен, в която любовта разкрива дълго пазени тайни и заклеймява предателите, вдъхва смисъл и живот на всичко около нея.

„Писмо до Тоскана“:

  • Автор: Рис Боуен
  • Жанр: Художествена литература, исторически, романтика
  • Страници: 336
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1 водеща
  • Издателство: Кръгозор

„Писмо до Тоскана“ разказва историята на британския пилот Хюго, чийто самолет е свален през 1944г. над окупираната вече от германците Тоскана. Хюго оцелява благодарение на грижите на млада жена – красивата София. Двамата се влюбват, но има ли тяхната връзка някакво бъдеще или е откраднат миг? Близо 30 години по-късно Джоана, дъщерята на Хюго, се връща в английската провинция, за да сложи делата на покойния си баща в ред. Докато се рови из вещите му, тя намира любовните писма на Хюго до София и решава да научи повече за голямата му любов и да открие за каква тайна говорят те. Джоана заминава за Сан Салваторе, където я очакват вкусни италиански гозби, „най-привлекателният мъж, когото някога е виждала“ и истината за миналото на баща й, която ще се окаже по-опасна и вълнуваща, отколкото е предполагала.

„Писмо до Тоскана“ е книга, която увлича читателя неусетно – засмуква го между страниците на две истории и задържа вниманието му с мистериозния си сюжет, с красивия стил на авторката и с магията на Тоскана, разбира се. Отлично беше предадена атмосферата на малкото италианско градче, в което всеки познава другия, клюките поддържат духа и интереса на шепата жители, а появата на нов човек винаги носи промени. Обожавах аромата на италианската кухня, който се носеше от страниците на книгата, и кратките описания на приготвените гозби, които караха устата ми да се пълни със слюнка. И всичко това – в абсолютен контраст с далеч по-хладната и сдържана Англия, откъде започва всичко.

„Писмо до Тоскана“ е от книгите, в които всеки намира по нещо за себе си. Едни ще открият в нея историята – трудностите и предизвикателствата, които Втората световна война налага, други ще следят с интерес романтиката и развоя на отношенията между главните герои, а трети ще са привлчени от съспенса и ще се опитват да напаснат сами парченцата от пъзела. Тук се говори за старите семейни тайни, които рано или късно изплуват; за желанието и необходимостта да научиш истината, ако искаш да продължиш напред без угризения; за любовта, родена в невъзможни условия; за предателствата, за войната, за неочакваните обрати.

Като изключим първите няколко страници, книгата вървеше сравнително динамично и изцяло поглъщаше вниманието ми. Следях с интерес и двете истории – на Хюго и на дъщеря му Джоана. Първата ме грабна, защото разказваше за умението на човек да оцелява и в най-трудните обстоятелства, за силата на духа, за направеното добро без задни мисли, за възможността да преосмислиш грешките от миналото си и да поискаш да промениш нещо в живота си, за любовта като съживителен елексир, който ти дава енергия, сили, смисъл и за рисковете, които си способен да поемеш в името на другия. Историята на Джоана беше по-загадъчна, по-непредсказуема и заплетена, а не даваше вид на такава в началото. Не можех да предвидя какви изненади е подготвила съдбата за дъщерята на Хюго, дали ще разкрие тайните на баща си и няма ли Тоскана да се превърне в нещо повече от междинна спирка за нея.

И все пак, най-любими ми бяха разговорите между Хюго и София – интересно беше, когато откриваха разликите между мисленето на един англичанин с аристократично потекло и на една темпераментната италианка с гореща кръв. Две култури, два свята, които въпреки разминаванията по някои теми, споделяха много общо – терорът и загубите от войната, наказанието на самотата, но и любовта и отношението им към изкуството.

„Писмо до Тоскана“ е прекрасно разказана, завладяваща и ангажираща история за семейството, за любовта, за войната. Роман за истината, която променя човешки съдби, и за тайните, които безмълвно крият и пазят съкровищата на сърцето.

You may also like

Leave a Comment