„Момичето в кулата“ – Катрин Арден

by Хриси

Недостатъкът на хубавите поредици е, че трябва да си търпелив с тях – чаках месеци, докато отново ми се отдаде възможност да се докосна до магичния свят на Катрин Арден. „Момичето в кулата“ е още по-добра от предшественичката си, но как ще дочакам третата книга – това вече не знам.

„Момичето в кулата“:

  • Автор: Катрин Арден
  • Жанр: Фентъзи
  • Страници: 408
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Orange Books

Мечокът може да е вързан, но борбата срещу злините продължава. След като Вася осъзнава, че няма нищо за нея в Лесная Земля, тя и конят и Соловей поемат на път – на приключение с неизвестен край. Преоблечена като момче, Вася спасява невинни жертви на плановете на друг злодей, но кой е той и може ли една млада жена да се опълчи на силата му? Хората благоговеят пред смелостта на Василий Петрович, който впечатлява дори самия княз, но какво ще стане, когато разберат, че под дебелите дрехи се крие красиво момиче с голямо сърце? Василиса ще бъде изправена на кръстопът, но накъде ще поеме и кой би я подкрепил? На кого да се довери – на Мраз, който я спасява неведнъж, но и който може да я нарани; на брат си и сестра си, които са останалата й връзка със семейството; или на потайния Касиан? 

Ще карам направо – когато излезе „Мечокът и славеят“ определено бях впечатлена. Руски фолклор, красиво написана история, интересен и оригинален сюжет – книгата беше образец за литературен шедьовър. И все пак нещо ми липсваше – често бях толкова зашеметена от магията и хаоса в историята, че имаше моменти, когато се чувствах объркана и леко изгубена. В „Момичето в кулата“ всичко си дойде на мястото! Посрещнах героите от света на Вася не като непознати, а като дълго чакани гости, които имат  да ми разкажат за приключенията си, а аз се вълнувах от техните преживявания. Успях да вникна повече в историята и наистина да се потопя в атмосферата, която е меко казано вълшебна и неповторима.

„Животът е едновременно по-добър и по-лош от приказките“

„Момичето в кулата“ продължава и усъвършенства започнатото от Катрин Арден в първата книга. Руските приказки отново заемат ключово място в сюжета и всеки, който е имал възможността да се докосне до тяхната изразителност и магия, ще се радва да чуе отново за тях. Ще попаднете на имена на герои, които съм сигурна, че са навестявали детските сънища и фантазии на много от вас поне веднъж, и това ще направи четенето на книгата още по-лично и съкровено преживяване. Ще срещнете образи, с които вече сте се запознали в „Мечокът и славеят“, но се подгответе и за нови лица, които ще имат ключова роля за историята. За мой късмет ми се сбъдна желанието да чета повече за Саша (Алексей, по-големият брат на Вася) и продължавам да го намирам за все така интригуващ образ, така че очаквам да го видя и в третата част.

Нещата или са, или не са, Вася…Ако искаш нещо, това означава, че го нямаш. Означава, че не вярваш, че го има, което значи, че никога няма да го има. Огънят или е, или не е. Онова, което ти наричаш магия, е просто да не позволиш на света да е различен от онова, което ти желаеш да бъде.“

Безспорно обаче звездата е Василиса, която израства пред очите на читателя – от буйно и странно момиче в красива, борбена и смела жена, която не се скланя глава пред сраха и неизвестното. Вася ми се видя доста променена – по-мъдра, по-зряла, което далеч не означава винаги по-разумна. Харесваше ми непокорният й дух, който вече не беше предизвикан просто от детски порив, а от желанието да отстоява идеалите си. В книгата тя преминава през множество изпитания – физически, но и емоционални, и от всяко Вася успяваше да извлече поука. За да не издавам много, ще споделя само, че романтичната ми душа също откри нещо за себе си в книгата – образ, който много се надявам да се изяви още по-активно в третата книга.

През зимата е почти невъзможно човек да стои неподвижен. Дори когато седи до огъня, пак наблюдава въглените, бърка супата и се бори – винаги се бори – с ненаситния студ“

Като език и стил „Момичето в кулата“ също няма да ви разочарова – много харесвам изказа на Катрин Арден, умението й да разказва и да те въвлича в приказките си, да пресъздава магията и да предава перфектно атмосферата, така че да откриваш вълшебството дори в най-мразовитите сцени.

Истините са като цветята  – по-добре човек да ги отбере в подходящия момент“

„Момичето в кулата“ не ми бе достатъчна и ме остави да копнея за още – още истории за Вася, още приказки, още приключения. Харесах света, който „Мечокът и славеят“ ми показа, но се влюбих в този, за който „Момичето в кулата“ разказва. Сега остава да чакаме…

You may also like

1 comment

Иван02.08.2018 - 11:20

Направи моля те ревю и на „Нощен летец“ на Джордж Р. Р. Мартин. Излиза на пазара на 13 август. Мисля, че ще ти допадне :). Много добри ревюта правиш, поздравления, продължавай в същия дух!

Reply

Leave a Comment