„Мляко и мед“ – Рупи Каур

by Хриси

„Мляко и мед“ е литературен феномен, който вече повече от 2 години екзалтира и дори на моменти скандализира читателския свят. Стиховете на Рупи Каур стигнаха и до нас, затова реших да споделя какво виждам и намирам аз в тях.

„Мляко и мед“:

  • Автор: Рупи Каур
  • Жанр: Поезия
  • Страници: 208
  • Година на издаване: 2018
  • Издателство: Сиела

 

Не съм човек на поезията, още повече на модерната. Не, че не ми харесва, даже напротив – намирам поезията за най-красивата и може би най-въздействащата форма на литературата, но вярвам също, че трябва да имаш нужната настройка, за да я четеш и да я оцениш. „Мляко и мед“ от Рупи Каур ме преследваше дълго време в социалните мрежи – сигурно всеки втори американски блогър се беше похвалил със снимка на и без това доста различната и привличаща вниманието корица. Предадох се и я прочетох, при това не само на английски, но благодарение на издателство Сиела и на български, затова бързам да уточня, че преводът наистина е много добър и по никакъв начин не променя усещането и въздействието на стиховете в сравнение с оригинала.

 

„Мляко и мед“ е от книгите, които или въобще не ви харесват, или пък изцяло ви спечелват – средно положение няма. Прочетох доста противоречиви отзиви за нея, но в крайна сметка аз съм от втората група. Стиховете на Рупи Каур определено ме впечатлиха и открих истини и послания в тях, които пасват на читателската ми душа. Не крия, че езикът е доста остър, понякога твърде краен, безмилостен, дори натуралистичен, но и темите, които авторката засяга, не са никак леки.

Доколкото разбрах, за антипочитателите на „Мляко и мед“ бяха проблем прекаленият на моменти драматизъм и шаблонът, по който са написани стиховете. Първото отчетох като плюс – аз съм от читателите, които обичат да има драма (сигурно е от зодията). Второто го приветствах – не съм фен на римите, а и откакто прочетох „Дългият път надолу“, открих, че този начин на изразяване ми въздейства повече и ми помага да се фокусирам върху истински важните послания – няма нужда да отговарям на въпроса „какво е искал да каже авторът“, защото виждам това, което е казал само на мен и което ме е докоснало.

 

Рупи Каур е представителка на модерните поети, които популяризират творчеството си в социалните мрежи и предимно в Инстаграм. Голяма част от стиховете, които са събрани в „Мляко и мед“, са споделени за пръв пътименно в профила й, затова има причина да звучат и да са написани така.

 

В основата на „Мляко и мед“ стои едно наранено сърце, пълно с толкова любов, колкото и с болка. Насилие, изневяра, предателство, раздяла се изправят срещу любов, нежност, майчина обич и ефирна женска красота. Забелязах, че най-кратките стихове разказват най-силните истории, затова повечето от тях ми станаха любими. Избрах да споделя  любими цитати, защото не искам да давам оценка на тази книга – четенето на поезия е твърде лично изживяване, затова не може и не бива да бъде ограничавано от субективната оценка на един човек.

2 коментара
1

You may also like

2 коментара

ireinbooks24.07.2018 - 19:58

Страхотно ревю!Чудя се аз от коя ли група ще бъда?Нямам търпение да я прочета,за да разбера ще се влюбя в нея или не.

Reply
Хриси25.07.2018 - 14:21

Благодаря 🙂 Много е относително, но като цяло на мен ми хареса и дори мисля да си взема другата й книга – изглежда по-оптимистична 😀

Reply

Вашият отговор на Хриси Cancel Reply