Някои книги трябва да се продават с предупредителен знак. Не знам защо бях решила, че „В града на замечтаните кули“ от Джулия Уелан ще е история, която ще чета за почивка през уикенда – книга, която да ми отвлече вниманието и да ме пренесе на непознато място, докато ми разказва за промените в живота на своите герои. Мислих, че ще е класическа романтика, предадена с присъщ британски аристократизъм. А колко по-дълбока излезе…
„В града на замечтаните кули“:
- Автор: Джулия Уелан
- Жанр: Романтика, Драма
- Страници: 336
- Година на издаване: 2018
- Гледни точки: 1
- Издателство: Кръгозор
Елинор Дъран пристига в Оксфорд с ясно начертан план за следващата една година – да изучава английска литература от 19-ти век, да осъвършенства уменията и познанията си и да се върне в САЩ, където я очаква бляскава кариера на съветник на популярно политическо лице. В града на замечтаните кули Ела трябва да се срещне със своя идол – жената, която според нея знае най-много за английската литература и поезия от този период. Но плановете са, за да се променят. Вместо уважаваната професорка отпред застава Джейми Дейвънпорт – докторант с привлекателна усмивка и имидж на плейбой. Ела се старае да не се поддава на чара на Джейми, но разговорите с него вървят така лесно, темите никога не свършват, а и привличането помежду им трудно може да остане незабелязано. Ела и Джейми си правят планове за неангажираща и мимолетна връзка, която да им донесе само удоволствие и да се превърне в хубав спомен. Както казах – плановете са, за да се променят.
Всичко, което ви изброих в началото за „В града на замечтаните кули“, наистина присъстваше в романа, но имаше и още толкова много, което остава скрито зад красивата корица и загадъчното резюме. Никъде не споменаваха за трудностите и предизвикателствата, които ще трогнат и разтърсят читателя, за неочакваните обрати и за (не)приятните изненади, за любовните вълнения и изборите, които трябваше да бъдат направени.
За да изживееш едно стихотворение истински, трябва да го изпиташ. Поезията е жива, има свой глас. Тя е личност. Коя е? Защо същестува?…Думите й събуждат определени мисли и чувства у теб. Също като моите. Поезията е размяна на чувства между двама души. Целта й не е да дава отговори, а да задава още въпроси, подобно на всеки добър разговор.“
Имаше две основни теми, върху които се крепеше сюжетът на „В града на замечтаните кули“ от Джулия Уелан. Първата беше за вредния навик на хората да си правят планове за бъдещето, без да седнат и да се консултират със съдбата за това, какво им е подготвила. Оказва се, че за Елинор има приготвен богат асортимент от преживявания и емоции. Някои включват онова приятно вълнение, когато опознаваш ново място, пътуваш и срещаш интересни хора. Други обаче те заливат с вълна от чувства – дълбоки, всепоглъщащи, дори разрушителни и със сигурност променящи досегашния ти живот. До каква степен Елинор ще се справи с тях, зависи от самата нея и от решенията, които ще вземе, а те не са никак лесни. Харесах Ела – имаше хъс и амбиция, беше смела и борбена, казваше каквото мисли и отстояваше позициите си независимо от чаровните усмивки на опонента си. Признавам, че в началото по-трудно я разбирах, после се привързах към нея, а накрая й съчувствах. Беше от онези образи, които се развиват паралелно с историята.
Най-трудното нещо е любовта без срок на годност, без уговорки, без предпазна мрежа. Любов, изискваща примирение с всичко онова, което не мога да променя. Любов, лишена от планове.“
Втората тема беше за любовта ( все пак казах, че има и романтика). Любовта може да има много лица, но хората обикновено предпочитат да фокусират вниманието си върху едно от тях – онова сладкото и красивото, което остава защитено под балдахин от оптимизъм, надежда и безгрижно неведение. Някои любовни истории обаче не са толкова розови – при тях радостта среща тъгата, свободата се запознава с ограниченията, а отдадеността на другия понякога може да означава саможертва и отрицание. Любовта понякога тежи – трудно е да я носиш в сърцето си, когато е взела със себе си непредвиден багаж, но това не я прави по-малко желана, по-малко скъпа. Историята на Ела те учи да оценяваш собственото си богатство – възможността да прекарваше всеки ден в комапнията на любимия човек, да правите планове заедно, да мечтаете и да гледате бъдещето право в очите, без да се страхувате какви карти държи то.
Какво харесах още в романа: пътуванията, описанията на атмосферата в Оксфорд, разговорите за поезия, вмъкнатите стихове и разсъжденията по тях, красивия изказ на авторката, нотките на хумор дори в по-особени моменти…
Нищо на света не е вечно. Но ако обичаш някого и този някой обича теб, може да намерите своята вечност. Каквато и където и да е тя.“
Трудно се говори за „В града на замечтаните кули“ – от една страна, не смея да разкривам много, за да не издавам ключови подробности от историята, а от друга, няма да крия, че книгата има сладко-горчив привкус и на моменти може да е болезнена. Самата аз знам какво е да научиш някои житейски уроци по трудния начин, затова ви съветвам да не се отказвате от историята на Ела. Докато има любов, има надежда, а докато има надежда – има и утре.
