7 книги, в които се говори за любовта към книгите

by Хриси

Хемингуей е казал, че книгите са най-верният приятел. Когато някой автор напише книга, в която се говори за любовта към четенето, усещането е като да предоставиш възможност на друг да изрази твоята признателност към всички онези книжни приятели, които си открил през годините. Подбрах 7 книги, в които се говори за любовта към книгите!

Много обичам да чета книги, в които главните герои са книгохолици като мен. Освен, че по този начин мога да събера идеи за заглавия, на които още не съм попадала, имам усещането, че разговарям с човек, който наистина ме разбира. Да обясниш защо обичаш да четеш понякога е много трудна задача. Често ме питат кога и как прочитам толкова много книги, дали не ми омръзва, как си намирам нови истории. Героите в тези 7 книги определено знаят какво е да си на мое място – съпричастни са към моята отнесеност, докато чета, и познават въодушевлението ми, когато говоря за любима история или автор. Пред тях няма нужда да се оправдавам, защо съм минала през книжарницата, след като имам какво да чета вкъщи. Те ме разбират, аз тях – също!

Правя едно уточнение преди да премина към списъка – изключила съм някои класики, защото мисля, че всеки знае за тях (например „Спасителят в ръжта“ и „451 градуса по Фаренхайт“). Избрала съм заглавия, които са се появили по книжарниците през последните години или дори през последните няколко месеца – повечето приятни и разтоварващи, други по-дълбокомислени, а трети по-напрегнати. Ето ги и тях:

„Забранете тази книга“ – Алън Грац

Когато ми хрумна идеята за тази публикация, героинята на Ейми Ан беше първата, която изникна в съзнанието ми. „Забранете тази книга“ от Алън Грац е история за малки и пораснали читатели. Тя ни учи, че всеки има право да чете каквото поиска – литературата е свободна зона, която не бива да се ограничава от предразсъдъци и лични тълкувания на дадена история. Самата Ейми Ан се бори хубавите книги да достигат до повече читатели, защото знае какво е усещането, когато попаднеш на наистина разтърсваща история.

Но не то бе истинската причина да изчета книгата тринайсет пъти и да продължавам да искам да я чета. Имаше нещо…по-голямо. По-дълбоко. По-истинско от всички отделни причини, взети заедно. Как се обяснява на някого защо нещо е важно за теб, когато не е важно за него? Как се облича в думи начинът, по който дадена книга попада в душата ти и се превръща в част от теб до такава степен, че животът ти се струва празен без нея?“

„Думи в тъмносиньо“ – Кат Кроули

Историята на Рейчъл и Хенри също коментира любовта към четенето. Макар на фокус да е по-скоро темата за приятелството, прераснало в нещо по-голямо, действието всъщност се развива в книжарница, събрала  в себе си различни сюжети – някои въображаеми, а други истински. В „Думи в тъмносиньо“ Кат Кроули говори за значението на думите, за техния смисъл и за ефекта, който имат върху читателя. Самата книга включва множество препратки към други заглавия, както и вътрешни дискусии за някои от прочетените от главните герои истории.

Ние сме книгите, които четем, и нещата, които обичаме!“

„Книжарката от площада на билките“ – Ерил дьо Кермел

Запознайте се с Натали – може би най-усмихнатата и отзивчива книжарка, която сте срещали. Тя има уникалната дарба да ви подбира книги, които да пасват отлично на нуждите ви. Независимо дали се нуждаете от полезен съвет, от история, която да отразява емоционалното ви състояние в момента, от приятел, който да ви довери тайните си – книгите в книжарницата на Площада на билките са отговорът на всичките ви въпроси. „Книжарката от площада на билките“ разказва няколко истории, на пръв поглед различни и далечни, но всъщност всички са обединени от една идея – любовта към книгите.

Когато разлистваме страниците им, книгите разтварят широко ръце, за да ни прегърнат.“

„Книжарничката на острова“ – Габриел Зевин

Да си призная, бях позабравила за историята на Ей Джей, докато наскоро някой не беше споделил снимка, че я чете. Това му е хубавото да си част от света на книгохолиците – все ще се намери някой, който да ти припомни за едно добро заглавие. Съдбата не е била особено благосклонна към Ей Джей и скоро той се превръща в мрачен книжар, който отказва да повярва, че има нещо хубаво на света – реалния или книжния, няма значение. Но както във всеки роман има повратна точка, обрат, който може да преобърне представата ти за книгата и дори да промени изцяло досегашното ти мнение за нея, така и тук Ей Джей научава, че нищо не е изгубено и винаги може да започне да пише живота си отначало.

„Човекът не е самотен остров. Всяка книга е цял един свят“

„Крадецът на книги“ – Маркъс Зюсак

Спомням си, че когато за пръв път чух за „Крадецът на книги“ от Маркъс Зюсак, бях категорична, че няма да я чета – струваше ми се твърде мрачна и тежка. Все пак в колко истории главният разказвач е Смъртта? Но нали съм си любопитна, реших, че трябва да проверя защо е целият шум около книгата. Днес тя заема почетно място в библиотеката ми – историята на Лизел ми напомня, че книгите са храна за душата и ума и както не можем да оцелеляваме без храна и вода, така не можем и да съхраним човечността, доброто и разума в нас, ако не се опитаме да спасим книжното ни наследство.

„Момичето, което четеше в метрото“ – Кристин Фере-Фльори

Кратка, но добре написана книга, в която се говори изцяло за любовта към четенето. Пълна е с препратки и цитати към доказни във времето литературни съкровища, които един от главните герои колекционира, за да може да ги раздава на други като него. „Момичето, което четеше в метрото“ ни напомня, че книгите, които четем, градят нашия характер и създават определен имидж в очите на околните. На базата на заглавието, което един читател е подбрал за компания в метрото, човек може да се опита да надникне в живота му и да го опознае.

Не, не съм част от секта. Просто обичам книгите, това е всичко.“

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ – Матю Дж. Съливан

Малко нестандартно попълнение към иначе сравнително спокойната ми селекция, но „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ също засяга темата за привързаността към книгите. Историята представлява заплетен трилър, в който един от героите изпраща закодирано съобщение с помощта на книгите, които е прочел или взел от любимата си книжарница. Четенето тук беше представено като спасение и бягство, дава ти шанс да общуваш с други, които споделят твоите интереси, и поне за момент те оставя да забравиш за мрачните мисли, които те преследват.

Забелязвала ли си начина, по който повечето хора разлистват книгите, сякаш са в храм или в църква? Няма нищо общо с ровенето из закачалките с дрехи в отдела за разпродажба, нито с мятането на консерви царевица в количката в супермаркета. Не, това е разлистване. Дори звучи сънливо: разлистване. Пулсът се забавя. Времето изчезва. Сериозните хора отново стават мечтатели.“

 

You may also like

Leave a Comment