„Все още аз“ – Джоджо Мойс

by Хриси

Ако сте чели други книги на Джоджо Мойс, значи познавате таланта й да разказва незабравими истории. След като „Аз преди теб“ спечели сърцата на читателите по света, днес май е време Лу наистина да остави миналото зад гърба си и може би да намери щастието и любовта. Готови ли сте за „Все още аз“?

„Все още аз“:

  • Автор: Джоджо Мойс
  • Жанр: Съвременна литература
  • Страници: 448
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Хермес

Луиза Кларк пристига в Ню Йорк с идеята да спре да се крие и да започне да живее отново, както Уил я бе съветвал. Предстои й една година, през която трябва да работи като асистентка за младата съпруга на известен бизнесмен. Докато Луиза преоткрива себе си в космополитния град, у дома я очаква Сам – съвършеният приятел по документи, с който Луиза се надява най-после да изживее любовта. Ситуацията обаче бързо излиза извън релси. Лъжи, интриги и недоразумения заплашват Лу не на един, а на два континента. Една самотна новобогаташка, една особена възрастна дама, един самонадеян американец, един наивен парамедик и един лаещ нов приятел ще преобърнат живота на Луиза Кларк – или може би тя техния?

Бързам да си призная, че след като прочетох „Аз преди теб“, твърдо отказах да чета „Сама в Париж“, която се явява прелюдия на „Все още аз“. След опустошителното чувство в края на първата книга, просто не бях готова да се съвзема от загубата на любим герой – страхувах се, че историята няма да е същата без него. Затова искам да уточня, че във „Все още аз“ Лу може да започва нов живот, да се връща към щурото си и позитивно Аз, но присъствието на Уил продължава да се усеща – в добрия смисъл. Той остава неин приятел, макар и мислено – съветва я и й дава сили да се справи с трудностите, а те като че ли изникват от всички страни.

Ако има герой, или по-скоро героиня, която наистина може да ти влезе под кожата, то това е Луиза Кларк. Голямото й сърце, лоялността и добронамереността й към хората личат във всичко, което прави. Светът на Луиза е семпъл и сравнително просто устроен, но пък цветен, ярък и изпълнен с любов. При нея няма задни мисли, няма лицемерие и фалш. Принципите, по които Лу се води, трябва да й помогнат да се адаптира към новата среда, но как един толкова сърдечен и искрен човек да се впише в живота на богатите, където парите като че ли губят стойността си, дадената дума не значи нищо, а на добрия жест се гледа винаги със съмнение. „Все още аз“ вкарва един обикновен човек, с необикновената дарба да открива доброто навсякъде, в свят, който не е подготвен за тази вихрушка от емоции, позната като Луиза Кларк. С усмивка, упоритост и възможно най-крещящия арсенал от дрехи, Лу е готова да превземе Ню Йорк, а въодушевлението й е заразително.

Във „Все още аз“ Джоджо Мойс говори за промяната в хората. При някои е резултат от обстоятелствата, при други служи като маска, която да заличи предишния им живот, а при трети е неизменна част от житейския им път. Човек върви напред, развива се и всеки успех или провал допринася за формирането на неговата същност. Луиза обаче е от онези изключения, които независимо от предизвикателствата, пред които е изправена, или от новостите, които я засипват, успява да съхрани онази част от себе си, която я прави толкова специална.

Четейки ‘Все още аз“, за пореден път се влюбих в изразителния стил на Джоджо Мойс – мисля, че тя единствена е способна да се шегува в един момент, и в следващия да те нокаутира с някаква емоционална случка. В книгата се говореше още за ревност и за любов, за трудностите, които съпътстват една връзка от разстояние, за доверието – в любимия човек и в приятелите, за неочакваните приятелства и възможността да поправиш стари грешки.

Забавна, свежа, различна, „Все още аз“ е книга, която ще ви държи в напрежение до последната страница. Също като главната си героиня историята е незабравима и въздействаща. Ще се смеете, може и да си поплачете, ще се вълнувате, ще страдате и ще се радвате за Лу, а накрая, когато стигнете последната страница, ще съжалявате, че няма още.

2 коментара
4

You may also like

2 коментара

Zakky Artcafe02.08.2018 - 11:12

страхотна страничка. удоволствие за очите и душата 🙂

Reply
Hristina Hristova06.09.2019 - 15:42

Kak da q svalq

Reply

Leave a Comment