„Полунощ в книжарница „Блестящи Идеи“ – Матю Дж. Съливан

by Хриси

Този път май си взех месечната доза трилър в по-солидни количества. Добре, че четях „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ от Матю Дж. Съливан по светло, защото иначе не знам как бих могла да се отпусна и да заспя спокойно след толкова напрегната и страховита история.

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“:

  • Автор: Матю Дж. Съливан
  • Жанр: Трилър
  • Страници: 304
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1 основна
  • Издателство: Софтпрес

Лидия е на 30 години и работи като книжар в книжарница „Блестящи идеи“ в Денвър. Обича работата си и е свикнала със странностите на книжните жабоци (тоест читатели), затова когато един от тях е намерен мъртъв и е оставил скрито послание за нея, тя не може да не го приеме лично. Смъртта като че ли преследва Лидия от дете – още като малка тя е била принудена да изживее зловещ, ужасяващ кошмар. Тръгвайки да търси причините за едно самоубийство, може би Лидия най-после ще разкрие истините за своето минало.

„Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е от онези книги, които докато ги четеш, стоиш през цялото време настръхнал. Сетивата ти са изострени максимално, ослушваш се за всякакви шумове и проверяваш дали е заключено по няколко пъти, нищо, че е обедно време. Сърцето ти прескача и препуска с ритъма на историята от страниците, а тя като че ли е толкова динамична, че не ти оставя дори миг да си вземеш въздух. Самото четене на книгата беше като да се качиш на влакче на ужасите – страхът ти се усмихва лукаво и те приканва да си тестваш възможностите, адреналинът се покачва въодушевено и ти знаеш, че зад всеки абзац може да дебне зловеща изненада, но не можеш да предположиш кога ще изскочи и съвсем ще ти изкара акъла.

„Има нещо сбъркано в цялата работа, когато една книга струва по-малко от куршум. Или от бутилка кола. Въпрос на ценности.

Въздействаща, напрегната и много заплетена, „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ всъщност е блестящо написан трилър. В него авторът обръща внимание на ролята на семейството в живота, на нестабилната среда и ефекта й върху възпитанието на децата, на необходимостта да се чувстваш обичан и защитен, особено от твоите близки. Става дума, разбира се, и за книгите, които могат да се превърнат в убежище и в спасение за едни, или във възможност за общуване за други. Много оригинална и интересна беше идеята за закодираните съобщения, които главната героиня беше получила, но мисля, че най-големият плюс на „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е, това, че читателят се опитва да разплете две истории. Едната е за помраченото детство на Лидия и убиеца, който така и не е бил хванат, а другата – за мистериозното самоубийство на едно момче.

-Правиш ли и друго, освен да четеш?

– Почти нищо.

– Звучи добре.“

Подходът при изграждането на героите също беше много любопитен. Авторът ти позволяваше да ги опознаеш до толкова, колкото да ти предизвикат интереса и да ти се сторят по-странни, но не толкова, че да можеш уверено да посочиш кой от тях е престъпник или може би дори убиец. Не ти разрешаваше да се привържеш твърде много към тях, но не те оставяше и безразличен към съдбата им. И това правеше разгадаването на мистерията още по-трудно. Лидия определено е боец, който знае какво е да се изплъзнеш на смъртта. Беше истински отдадена на работата си, която понякога можеше да е голямо предизвикателство, и в този ред на мисли „Полунощ в книжарница „Блестящи идеи“ е още една книга, която ни припомня колко значима е ролята на книжарите в света на запалените читатели (че и на самотниците).

Забелязвала ли си начина, по който повечето хора разлистват книгите, сякаш са в храм или в църква? Няма нищо общо с ровенето из закачалките с дрехи в отдела за разпродажба, нито с мятането на консерви царевица в количката в супермаркета. Не, това е разлистване. Дори звучи сънливо: разлистване. Пулсът се забавя. Времето изчезва. Сериозните хора отново стават мечтатели.“

Никога не съм си мислила, че книжарницата може да е зловещо място – такова, от което да ти лазят тръпки и което да те кара да поглеждаш зад гърба си. Но очевидно Матю Дж. Съливан знае каква е тайната формула за трансформирането на едно иначе толкова приветливо място в идеалния фон за един от най-добрите трилъри, които съм чела.

You may also like

Leave a Comment