„Завръщане“ – Яа Джаси

by Хриси

Още като съобщих, че започвам „Завръщане“ от Яа Джаси, ви казах, че има нещо магично в тази книга. От пленяващата корица, през удивителните персонажи, до майсторството на авторката да разказва и да предава техните истории- „Завръщане“ е една от най-интересните и завладяващи книги, които съм чела напоследък.

„Завръщане“:

  • Автор: Яа Джаси
  • Жанр: Исторически, семейна сага
  • Страници: 416
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Orange Books

Ефия и Еси са полусестри, към които съдбата се е отнесла по различен начин. Едната е отгледана с любов, грижи и внимание, а другата – с ударите на пръчката. Едната поставя началото на род, чиято история проследява развитието, промените и отпечатъка на войните върху жителите на ганайските села,  а от другата  тръгва нишка, която стига до Америка и до пропитите с пот и кръв плантации на Юга. Две линии, 14 лични истории, но всички с общи корен.

Мисля, че Джейн Остин беше казала, че ако една книга е добре написана, то тя никога не е достатъчно дълга. На мен „Завръщане“ от Яа Джаси ми беше кратка въпреки своите 416 страници. Можех да чета още от нейните истории, да се унасям хипнотизирана в разказите й за Африка, за обичаите и ритуалите в племената, които на нас ни се виждат странни и понякога дори жестоки, а за тях са форма на традиция и приемственост. Но не се подлъгвайте – „Завръщане“ не е книга за мечтатели! Тя е сурова, тежка и неведнъж бе безмислостна към читателското ми сърце, което се разкъсваше от несправедливостите и наказанията на съдбата, с които героите в книгата бяха свикнали.

„Семейството е като гората: ако гледаш отвън, ти изглежда безредна; когато си вътре, виждаш, че всяко дърво си има място.“ – Аканска поговорка

„Завръщане“ беше калейдоскоп от преживявания и чувства; богата и пъстра палитра от персонажи, към които не можете да останете безразлични. Всеки разказ беше уникален по своему и все пак се вписваше идеално и заемаше важна роля в общата картина. Клон от вековното и здраво родословно дърво на Ефия и Еси и на тяхната майка Мааме. В продължение на повече от 250 години то е растяло, разлиствало се е и макар понякога клоните му да са били подрязвани и да имало опити да ги пречупят, все пак е пуснало дълбоки корени и е продължило да отстоява  на променливите политически ветрове, на смяната на царе, владетели и управници и в крайна сметка да съхрани духа на своите предци.

Ако се налага, човек може да научи всичко. И да летиш, можеш да се научиш, ако това ще ти осигури още един ден живот.“

На пръв поглед Гана и Америка са толкова далечни и различни една от друга – разделени от хиляди километри и от множество културни различия. Но когато хората заговорят на универсалния език на парите и алчността, границите бързо се променят и дори изчезват. Колониализъм, търговия с хора, робство, сегрегация, дискриминация – това са понятия, които няма да ви останат чужди, докато четете „Завръщане“. Мен обаче ме теглеше идеята за свободата и за всичките й форми, които сме свикнали да приемаме за даденост. Свободата да следваш мечтите си, вместо сляпо да изпълняваш чуждите желания и заръки; свободата да избираш сам човека, с когото да прекараш живота си; свободата да обичаш и да бъдеш обичан, независимо от цвета на кожата и произхода ти; свободата да създадеш живот, да го отгледаш, да му се радваш, без да се страхуваш, че ще ти го отнемат; свободата да живееш там, където поискаш. Или просто да живееш. Свобода, която повечето герои в тази книга нямаха.

-Вярваш ли ми?…
– Не – отвърна Акусуа след кратко мълчание. – Доверието се печели. Не ти вярвам. Виждала съм какво прави властта с мъжете, а ти си от едно от най-могъщите семейства…Но ако се върнеш да ме вземеш, ще спечелиш доверието ми.“

„Завръщане“ е роман с изключително богати и отлично изградени персонажи. Всеки от тях има някаква уникална черта, с която ще го запомните, но и носи фамилната обремененост на своя род. Историята, която ме докосна най-силно, беше тази на Беса – дъщерята на Еси, може би защото напомня на какво сме способни и колко сме готови да жертваме от себе си в името на нашите деца и на човека, когото обичаме. Как физическата болка и дълбоките белези са нищо в сравнение с ограбването на душата и опустялото сърце.

Молитвата не беше нито свещена, нито свята. Нямаше нужда да се изговаря ясно и високо, на туи или на английски. Нямаше нужда да се изрича на колене, с долепени длани. За Акуа молитвата беше обезумяло напяване, език за онези желание на сърцето, за които умът дори не знаеше.“

Като погледнеш корицата на „Завръщане“ от Яа Джаси, си мислиш колко силно присъствие има тази книга. Колко е ярка, сякаш крещи да бъде забелязана и прочетена. Като прочетеш „Завръщане“ от Яа Джаси, си мислиш, колко е силна тази книга, колко е въздействаща, дори могъща, и как няма начин да остане незабелязана или непрочетена.

You may also like

Leave a Comment