„Дългият път надолу“ – Джейсън Рейнолдс

by Хриси

Да си призная, бях решила, че няма да чета „Дългият път надолу“ от Джейсън Рейнолдс, но чувах само добри отзиви за нея и любопитството ми нарастваше. Кратка, но по-силна и емоционална от много други книги, които се разпростират върху стотици страници, „Дългият път надолу“ ни учи за цената на живота и смъртоносния вирус, наричан „отмъщение“.

„Дългият път надолу“:

  • Автор: Джейсън Рейнолдс
  • Жанр: Съвременна литература, стихотворна форма
  • Страници: 320
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Егмонт

Уил е обикновено момче на 15 години, което вижда как убиват по-големия му брат. След това той трябва да действа – да спазва законите на квартала, да играе по правилата на играта. Но не е ли време да се пренапишат тези правила? Докато Уил се кани да прекрачи границата и да се превърне в убиец, той успява да се посъветва с хората, които мисли, че е изгубил, и да осъзнае, че избор винаги има.

Винаги съм казвала, че не трябва да подхождаме с предразсъдъци към книгите и въпреки това самата аз понякога ставам жертва на тях. За малко щеше да се случи и с „Дългият път надолу“, която ми изглеждаше като меланхолична и може би твърде трагична за моя вкус история, а се оказа съвършено различна. „Дългият път надолу“ беше силна, значима, въздействаща; тя буди респект и няма нужда да крещи, за да бъде забелязана, защото дори тихите и лирични думи стрелят като куршуми и те уцелват право в сърцето.

Основната тема в „Дългият път надолу“ беше насилието. Агресията ражда агресия, отмъщението е само първата стъпка към един омагьосан кръг, в който всеки се бори за надмощие, а всъщност всички са победени и всеки губи – губи не само близките си, но губи и частица от себе си, от човечността и добрината си. Историята се чете много бързо, а в същото време остава траен отпечатък, кара те да настръхнеш. Действието се развива скоростно – докато усетиш какво се случва, смъртта вече си е отишла, но не и преди да отнесе някого със себе си. Но не става ли така и в реалността? Колко струва човешкият живот? Колко стотни от секундата са необходими, за да дръпнеш спусъка и да извършиш немислимото, да се превърнеш в убиец?

Това, което обаче най-много ме впечатли в „Дългият път надолу“, беше стилът! Изключително силен, изпипан до последната сричка, въздействащ, емоционален…Историята е разказана в стихотворна форма и на пръв поглед човек ще реши, че красотата на поезията не пасва на тема като „убийство“ и „смърт“, а всъщност тя е може би най-подходяща за целта. Думите на Рейнолдс се превръщат в оръжие, което цели да  разруши идеята за отмъщението, за омагьосания кръг на смъртта, в която хората понякога се вкарват чрез действията си, да внуши идеята, че избор винаги има и прошката е по-добрият изход.

Много може да се каже за „Дългият път надолу“, но малко са думите, които наистина могат да опишат въздействието на стиховете и техните послания. Книгата се води тийн литература, само че по мое мнение е подходяща за всякакъв тип читател, а като че ли трябва да я раздават и вместо наръчник за ежедневието, за да напомня на хората, че агресията не води до нищо градивно.

You may also like

Leave a Comment