„И аз съм Рейчъл“ – Кас Хънтър

by Хриси

Ако трябваше да опиша „И аз съм Рейчъл“ от Кас Хънтър с една единствена дума, то тя би била „пристрастяваща“. Спечелва те от първите страници, провокира и те изнудва емоционално, защото колкото по-интересна и заплетена става историята, толкова по-трудно е да останеш неутрален и да гледаш на главната героиня като на научен проект. Има ли граница в общуването и в развитието на технологиите и ако да, тогава къде е тя?

„И аз съм Рейчъл“:

  • Автор: Кас Хънтър
  • Жанр: Съвременна литература
  • Страници: 360
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Кръгозор

Рейчъл, Ейдън и Клоуи имат щастливо семейство, но съдбата им нанася тежък удар. Рейчъл внезапно загива и съпругът и дъщеря й трябва да се справят не само със загубата, но и с „подаръка“, който тя им завещава. Ай Рейчъл точно копие на Рейчъл. Има нейното лице, височина и фигура, имитира гласа и мимиките й и се опитва да я замести във всяко едно отношение. Какво е всъщност Ай Рейчъл и може ли един научен експеримент, една машина, да се превърне в част от семейството? 

Веднъж Рейчъл ми каза, че да искаш – да желаеш и да копнееш – е един от най-важните белези на човешката природа.“

Темата за технологиите, научния прогрес и работиката винаги ми се е струвала интересна, въпреки че съм в много лоши отношения с точните науки. За късмет по-добрата ми половинка е превърнала програмирането в своя професия, а роботиката – в едно от хобитата си, така че винаги имам с кого да обсъждам такъв тип истории и да правя паузи, за да питам „Това възможно ли е наистина?“. В „И аз съм Рейчъл“ не го попитах, докато не завърших книгата, защото Кас Хънтър се е постарала всичко да звучи логично, правдоподобно, съобразено с темповете, с които се развиват технологиите в наши дни. На фона на актуалната тематика обаче авторката те кара да се гмурнеш по-надълбоко и да се замислиш над следните два въпроса – какво ни прави хора и каква е разликата между човек и машина?

Липсваш ми. „Липсваш“. Каква е тази дума? Непрекъснато ми е студено. Когато като малък се чувствах така, Шинейд ми казваше: „Чезнеш по нещо“. И наистина е така. Чезна по теб. А тя, това не си ти. Като теб е, но не си ти. През цялото време мисля за това, но понякога забравям.“

Ай Рейчъл е сбъдната мечта и наказание за Ейдън и Клоуи. От една страна, те имат уникалната възможност да общуват под някаква форма с любим човек, който безвъзвратно са изгубили, но от друга – не могат да продължат живота си и да свикнат с мисълта за загубата на Рейчъл, докато нейно копие се разхожда в дома им. Гледали ли сте „Двестагодишен човек“ с Робин Уилямс? Ако сте харесали Андрю, то Ай Рейчъл е негова осъвременена, подобрена и още по-симпатична версия. Няма как да я приемете за робот, защото тя има качества и умения като на човек – търпелива, внимателна, любознателна, готви любимите ястия на семейството си, запечатва в съзнанието си щастливи моменти и най-вече – учи се да проявя емпатия, за да подобри общуването си с останалите. Забавлявах се на опитите с чувството й за хумор, както и на анализите и прецизните й отговори на някои елементарни въпроси. Но Ай Рейчъл ни напомня също, че сме свикнали да приемаме много от „човешките“ ни дарби за даденост – да усетиш вкуса и уханието на храната, да сънуваш и да мечтаеш, да познаваш значението на думи като „удоволствие“.

– Рейчъл винаги е казвала, че си мил, Ейдън, и наистина е така. Но няма нищо мило в това да даваш надежда, когато такава няма. Аз съм експеримент в дома ти. Не съм твоя приятелка, съпруга или част от семейството…Люк не е мил, но винаги е откровен. Каза ми: „Не се надявай напразно. Не бъркай любезността с привързаност.“

И все пак, къде е границата между реалното и виртуалното общуване? Могат ли технологиите да ни заместят,  до каква степен сме станали зависими от тях и колко от нас могат да копират? Факт е, че се привързваме към дори телефоните ни само защото в тях се съдържа всичката необходима информация, която може да ни потрябва в ежедневието, а какво остава, ако приемаха образа на любим човек…“И аз съм Рейчъл“ повдига и други теми – за семейството, брака, връзката между деца и родители, за доверието и приятелството. Емоционална и силно въздействаща история, един от най-големите й плюсове е, че е разказана от различни гледни точки, което дава възможност на читателя да погледне всяка от темите от друг ъгъл.

Какво е личността? – Личността има воля. Характер. Автономност…

Наскоро разгледах едно изложение, което беше посветено на прогнози за развитие на човечеството. Там един робот се мъчеше да сгъне и сортира прането, а създателите му обясняваха, че колкото и да напредват технологиите, все още сме далече от момента, когато ще имаме роботизирани помощници вкъщи. Не знам колко време има до тогава, но ми се иска да вярвам, че технологиите на бъдещето ще са като Ай Рейчъл – ще ни откриват нови хоризонти, но и ще ни напомнят какво ни прави уникални, какво ни прави личности и най-вече ще ни провокират винаги да търсим човечността в нас.

You may also like

Leave a Comment