„Лятото на невъзможните неща“ – Роуан Колман

by Хриси

Ако можехте да пътувате във времето, за да прегърнете още веднъж близките, които сте загубили, или за да промените хода на съдбата, така че да си спестите болката, бихте ли го направили?  Звучи невъзможно, нали? Е, в „Лятото на невъзможните неща“ от Роуан Колман времето е просто инструмент – трябва само да го използвате правилно и ще заработи на ваша страна.

„Лятото на невъзможните неща“:

  • Автор: Роуан Колман
  • Жанр: Съвременна проза
  • Страници: 292
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Ера

Луна и сестра й Пиа се връщат там, където е родена и отраснала майка им. Двете още преживяват смъртта й, макар с годините да са я очаквали, имайки предвид, че майка им така и не е успяла да се справи с депресията. Нещо я е мъчило през всичките години и сега двете ще открият какво е то. Тайните са разкрити, но колкото и шокиращи да са те, нищо не е толкова изненадващо, колкото умението на Луна да пътува във времето и способността й да поправи грешките, които са объркали живота на майка й. Но ако Луна промени миналото, тогава какво ще се случи в настоящето, където е тя? 

Непрекъснато се случват невероятни открития! Невъзможно е само онова, което не си представяме.“

„Лятото на невъзможните неща“ от Роуан Колман на издателство Ера е от книгите, които веднъж като започнеш, не искаш да ги оставяш, и се дразниш всеки път, когато ти се налага да го правиш. Необикновена, различна и завладяваща, тя ни кара да вярваме в неща, за които науката няма обяснения, пък и защо да й ги търсим. Понякога не е необходимо разумът да разбира, ако сърцето е сигурно и знае отговорите.

Завинаги се състои от хиляди сега“ – Емили Дикинсън

Историята е написана много увлекателно, авторката пише красиво и изразително и това прави книгата още по-специална. Събрах си цял куп цитати, включително такива, които Роуан Колман беше подбирала за началото на всяка глава и пасваха отлично на атмосферата и посланията, отправени към читателите. Главната героиня, Луна, може да пътува във времето, като обикновено това й се случваше неочаквано, но Роуан Колман се беше справила така добре с предаването на емоциите и трансформацията, че всичко звучеше някак нормално и приемливо. В романа границите на възможното и невъзможното са размити, така че читателят заживява в свят, където времето и пространството са относителни понятия; където „сега“ има познанията и способността да промени „вчера“. На моменти историята ставаше по-тежка, но после се успокояваше и отново се пълнеше с вяра и любов.

Така стигнах до заключението, че телата ни се превръщат в прах, ала енергията остава. А какво е любовта, ако не най-силната енергия, която познаваме?

– Първият закон на термодинамиката – усмихвам се аз. – Макар да не съм убедена, че любовта има форма на енергия.

– Разбира се, че има! Любовта е живота, а животът сам по себе си е енергия.“

„Лятото на невъзможните неща“ коментираше много теми – за връзката между майка и дъщеря, за скъбта и депресията, за любовта, която не се влияе от законите на времето. Споменавайки време, именно то беше в основата на сюжета. Говореше как това как миналото оформя облика на настоящето, тъй като е изтъкано от множество микрорешения и избори, които мислим за незначителни и обикновени, защото не знаем с какъв заряд са натоварени и дали той няма да повлияе на бъдещето ни. И все пак, ако можеше да върнем времето назад, бихме ли го направили, щом това означава, да изгубим всичко, което имаме сега?

Имай вяра. В Господ. В хората, които са важни за теб. И най-вече в любовта. Тя надживява смъртта, присъства и в най-черните мигове на живота и никога не си отива. Тя е единствената сила, за която науката няма уравнение. Имай вярва в любовта, остави се да те води и помни, че непрекъснато се случват невъзможни неща.“

„Лятото на невъзможните неща“ крие още тайни, но не искам да ви ги разкривам, защото ще ви разваля удоволствието от четенето. Ще трябва да ми се доверите и напук на всички физични закони, да станете свидели на подвиг, който само любовта и семейството са способни да извършат.

Историите, в които вярваме, са важните истории. Те имат силата да предизвикат промени във всичко, което си мислим, че разбираме.“

You may also like

1 comment

coffee04.06.2018 - 21:22

Благодаря на сайта за оправдано високата оценка за книгата. Тя и любимата ми тематика за пътуване във времето бяха достатъчен стимул да отида до Панаира и да си взема една от последните налични бройки. „Лятото на невъзможните неща“ е идеалната компания за летните буреносни дни, които някак неволно ни връщат в безгрижните лета на село, когато сред аромата на прясно сварено малиново сладко се любувахме на компанията на все още младите и неогънати от бремето на времето наши баби, дядовци, майки и бащи… Предполагам и сега, без да се замисляте, бихте се върнали „там, преди сто лета“, за да почувствате тези дни отново, а защо не и да доизкусурите някой момент от необратимото минало? Главната героиня Луна има шанс да поправи миналото на майка си, като застраши своето собствено бъдеще… Няма да издавам повече, но книгата определено си заслужава. 🙂

Reply

Leave a Comment