„Докога ще чакаме бащите“ – Калоян Димитров и Иван Сапунджиев

by Хриси

Топла, близка, истинска и неподправена – такава е историята в „Докога ще чакаме бащите“ от Калоян Димитров и Иван Сапунджиев. Книга за малки и големи. Разказ за отношението на силните към слабите, за живота днес с всичките му красиви и грозни лица, погледнат през детските очи, история за доброто и за надеждата.

„Докога ще чакаме бащите“:

  • Автор: Иван Сапунджиев, Калоян Димитров
  • Жанр: Съвременна българска литература
  • Страници: 240
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: СофтПрес

Запознайте с Димитър Селимски, познат още като Митка. 12-годишно момче, което живее с дядо си в село Крушница и чака баща си да се върне от чужбина. Докато това стане, Митка разказва за всичко, което му се случва – повече за хубавото, лошото пази за себе си. Разказва за игрите, за кучето си Дунди и за приятеля си Макс, за хулиганите – братята Гованец, и за първата си любов – Аглая. Но детството на Митка не винаги е безгрижно и усмихнато. Чакайки баща си, Митка се сблъсква с доста големи предизвикателства. Как ще се справи с тях, след като е просто едно дете?

Няма да преувелича, ако ви кажа, че „Докога ще чакаме бащите“  е книга, която ще обикнете. Имах удоволствието и честта да получа предварително електронно копие на книгата от Софтпрес и още от първите страници знаех, че с Митка ще станем големи приятели. Той е толкова харизматичен и неподправен, че ту ме разсмиваше с глас, ту ми се късаше сърцето за него.

Плаче ми се. Искам от яд да разкъсам нещо. Една лъжи­ца да нямам! За супа…“

За много деца детството приключва там, където се сблъскат с проблемите на големите – като безпаричие, безизходица, загуба на близък. Предизвикателства, които не винаги отговарят на възрастта и възможностите им. Привързах се към Митка – той никога не се предаваше, беше горд, смел, имаше силно развито чувство за справедливост и не спираше да вярва, че ще дойдат по-добри времена. Беше едновременно дете и възрастен. Мечтаеше и фантазираше, но когато ситуацията го изискваше, гледаше реалистично и трезво на нещата. Не се страхуваше да бъде изключението и да се опълчи на тези, които го тормозеха, и в този ред на мисли образът му вдъхва надежда на всички, които са попадали в неговото положение.

Не било разумно да се наливат пари в мях без дъно. Затова почваха да наливат съвети: как да се пазят парите, как да се грижат хората по-добре за имуществото си, как да се намира работа, защото то работа имало много, само да знаеш да търсиш и как да не изпадаш в такива ситуации. Голямо наливане беше… Всеки съветник след патетичната реч, която е държал, сякаш очакваше благодарност“

Сред водещите теми в „Докога ще чакаме бащите“ беше тази за хулиганството и тормоза в училище – ако не се вписваш в групата на популярните, защото не приемаш техните разбирания за света, имаш по-високи цели и изповядваш други идеали, тогава не само, че се превръщаш в аутсайдер, но те наказват с физически и емоционален тормоз. А колкото по-голяма сила на духа покажеш, толкова повече ги амбицираш да те смачкат. Как се раждат хулиганите, какво подхранва тяхната агресия и как да съхраниш доброто в теб, когато някой непрекъснато се опитва да те смачка – това ни разказва историята в „Докога ще чакаме бащите“.

-А има ли надежда – реши да попита Митка неопре­делено. Беше сигурен, че дядо Стати ще разбере каквото трябва.
– Надежда? Не ние зависим от надеждата, тя зависи от нас! Но това е друга история“

Най-любимата ми част от книгата бяха разговорите на Макс и Митка за живота, за образованието, възпитанието, дома, семейството и любовта. Децата имат различен поглед върху света – от една страна, чист, наивен, искрен, от друга – разполагат с умението да виждат нещата в перспектива и когато най-малко очакваш, да ти дадат съвет като на възрастен. Коментираха и темата за българското село, което бавно и полека замира, а в него има още толкова много уют и любов, че е тъжно да го гледаш как гасне.

Не си мислете обаче, че „Докога ще чакаме бащите“ ще ви отчае или натъжи. Категорично не! Митка ще ви изнесе открит урок по човечност, родолюбие и оптимизъм. Ще инжектира във вас собствената си вяра, че утре ще е по-добре от днес. И кой знае – може би утре наистина ще открием златно съкровище!

„Докога ще чакаме бащите“ от Калоян Димитров и Иван Сапунджиев излиза на 11-ти май, но вие може да си я поръчате предварително от сайта на СофтПрес и тогава ще пристигне при вас с автограф от авторите.

П.П. Авторите на книгата може да са ви познати от участието си в реалити формата „Фермата“. Аз все не успявах да седна и да гледам (обикновено имах среща с някоя книга), но пък познавам Калоян от социалните мрежи като изключителен танцьор. Така или иначе, талантливите хора се намират един друг! Ако не знае, човек едва ли би предположил, че книгата е писана от двама души, защото двамата гледат в една посока и са постигнали чудесен синхрон.

You may also like

Leave a Comment