„Пролетен сняг“ – Сара Джио

by Хриси

За мен „Пролетен сняг“ беше от книгите, на които само като прегледам резюмето на гърба на корицата и знам, че трябва да я прочета. Двете преплетени истории, леката загадъчност и драматичните събития в живота на главните героини звучаха обещаващо и книгата наистина не ме подведе. Споделям впечатленията си с вас за „Пролетен сняг“ от Сара Джио.

„Пролетен сняг“:

  • Автор: Сара Джио
  • Жанр: Драма, Дамска проза
  • Страници: 288
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Хермес

„Пролетен сняг“ разказва историите на две жени, които живеят в Сиатъл, но по различно време (едната през 30-те години на миналия век, а другата в наши дни). Това, което наистина ги свързва обаче, е майчинството и по-специално – трагедията, която всяка от тях е преживяла. Вера щеше да остане непознато име за Клеър, ако изненадващият майски сняг не беше покрил Сиатъл и не бяха възложили на журналистката задача да напише материал за вестника по повод „къпиновата зима“. Постепенно разследването на Клеър става много по-лично, отколкото тя е предполагала, и може би статията, която пише, ще й даде отговори не само за тъжната история на Вера, но ще внесе яснота и в собствения й живот.

Истинският приятел не е този, който застава до теб, когато преживяваш труден период… Това може да го направи всеки. Истинско приятелство, твърди тя е, когато някой може да оцени щастието ти, да го съпреживее с теб. При това не е задължително той самият да е щастлив.“

„Пролетен сняг“ от Сара Джио беше една емоционална, сърцеразбиваща история за всички майки, които по една или друга причина са били откъснати от своите деца.  Романът е завладяващ и доста драматичен, сграбчва те за гушата още от първите страници, когато се срещаш с Вера – любяща и грижовна майка, изпаднала в безизходица. Макар книгата да е с меланхолични нотки и да имаше моменти, когато ми се плачеше за съдбата на двете героини, не бих я определила като изцяло трагична, защото втората история внасяше някакъв елемент на надежда, че животът рано или късно ще се подреди.

Както споменах, основната идея на „Пролетен сняг“ е пряко свързана с майчинството. На какво е готова една майка за своето дете? Свикнали сме да четем книги за щастието, което майчинството ни носи, за това как понякога като погледнеш към детето, имаш чувството, че сърцето ти ще се пръсне от обич. Неизмерима, истинска и силна – такава е майчината обич. Тук обаче Сара Джио обръща поглед към другата страна на майчинството – тревогите, страхът, отговорността вървят ръка за ръка с усмивките и красивите спомени. Имаше един момент в книгата, когато питат Клеър дали е майка. Героинята още преживява спонтанния аборт и загубата на едно толкова чакано и желано бебе, затова й трябват няколко секунди преди да отговори, че и тя е майка и разбира. Майчинството не е работа на 8 часа, не си взима отпуска, за да отиде на почивка, не се изчерпва като стока, не зависи от километри и време. Веднъж станеш ли родител, си такъв за цял живот, независимо от обстоятелствата, защото твоето сърце вече е едно цяло, свързано с невидима нишка с още едно малко сърчице.

– Предполагам, че не е толкова спомен, колкото чувство… Инстинкт. Сърцето никога не забравя майката.“

Паралелно с темата за майчинството Сара Джио коментира сложните и деликатни взаимоотношения в брака – как понякога трагедиите ни сближават, но друг път ни отдалечават един от друг; кога любовта между двама души се губи и кога все още има шанс да откриеш пътя към твоята половинка; как в брака споделяш не само щастието, но и болката. Честно да си призная, съпругът на Клеър не ми беше от любимците и бих включила някоя друга „наказателна“ сцена, но така фокусът щеше да се измести от истински важната тема.

„Пролетен сняг“ е първият ми роман от Сара Джио, но мисля, че ще прочета и други книги от нея.  Допадна ми много стила й на писане – влюбих се в легендата за къпиновите храсти и скритата метафора (ще оставя сами да научите за нея). Макар да не впечатлява с някакво изключително художествено майсторство, авторката пише искрено, емоционално и въздействащо, а за мен това понякога е по-важно.

Никой не говореше за миналото. Всичко беше внимателно обвито в мъгла, докато в един момент изскочи на повърхността. Така стоят нещата с тайните. Те винаги намират начин да излязат наяве. Дори това да им отнеме цял един човешки живот.“

Да обобщя, „Пролетен сняг“ е книга, която ще остави у вас сладко-горчив привкус. От една страна, ще ви трогне и разплаче, докато ви разказва за трагедията на две жени, от друга – ще ви припомни какви щастливци сте, че днес сте чули смеха на вашето дете.

You may also like

Leave a Comment