7 любими цитата от „Всеки ден“

by Хриси

„Всеки ден“ от Дейвид Левитан е може би една от най-необичайните, но и най-дълбокомислени истории, които съм чела. Това е книга, която не бързаш да прочетеш само за да научиш каква е развръзката. Това е история, на която се наслаждаваш на порции, защото е хубаво от време на време човек да спре и да се замисли за истински важните неща, повечето от които сме свикнали да приемаме за даденост.

„Всеки ден“:

  • Автор: Дейвид Левитан
  • Жанр: Роман
  • Страници: 304
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Егмонт

А. е дух и всеки ден започва живота си отначало в чуждо тяло. Всеки ден опознава все повече себе си, но чрез ежедневието на другите. Приел е съдбата си философски и вече 16 години не е имало нещо, което да го накара да погледне на света с други очи. Докато не среща Рианън. Влюбва се в нея от пръв поглед, но как може да обичаш някого, ако знаеш, че повече може никога да не се видите? Как може тя да го обича, ако не знае дали ще успее да го познае утре? 

Въздържам се да давам оценка на „Всеки ден“, защото смятам, че е доста лична книга. Разбира се, в основата й е любовта между момче и момиче – любов, която е невъзможна и за която трябва да се борят всеки ден. Но историята коментира и много други теми с философски характер. Дали наистина тялото ни е само обвивката, черупката, или тяло и дух са едно цяло? Какво бихме направили, ако трябваше всеки ден да започваме живота си наново? Как всеки наш избор се отразява на останалите, без дори да подозираме? Чрез героите си авторът коментира доста наболял и актуален проблем – може да сме различни като пол, раса, възраст, но всъщност си приличаме, защото искаме същите неща от живота, търсим любовта, семейството, приятелите. Търсим приемане, стабилност и бъдеще. Мечтаем и се надяваме. Какво би било, ако знаехме, че никоя от мечтите ни няма да сбъдне, защото утре всичко започва отначало?

Не бих пожелала живот като на А. и на най-големия си враг. На пръв поглед той има уникалният шанс да оставя грешките си в миналото, да среща непрекъснато нови хора и да опознава различни характери. Но всъщност през цялото време усещах, че е в клетка, която заключва него и чувствата му. Той няма право да изпитва обич, привързаност или дори болка, защото утре спомените ще изгубят стойност, бъдещето отново ще е несигурно, разполага само с настоящето и дори то е взето назаем. От Рианън очаквах малко повече, може би щеше да е хубаво да видя и нейната гледна точка за случващото се, но пък вътрешните монолози на А. коменсираха нейното мълчание.

Хареса ми, че книгата не е тъжна или депресивна. Историята е философска, абстрактна, дори бих казала ексцентрична, но също много чувствена, сетивна и ни кара да погледнем на всичко, което имаме, с други очи. Дори това „всичко“ да е само нашето утре.

В заключение споделям с вас няколко любими цитата от „Всеки ден“ на Дейвид Левитан.

1. „Харесваш го, защото той е едно изгубено момче…А знаеш ли какво се случва с момичета, които обичат изгубени момчета? Самите те се изгубват. Неизбежно е.“

2.“През цялото време поддържа физическа дистанция между нас. Не се обляга на рамото ми, не ме хваща за ръката. Но ако телата ни са далеч едно от друго, думите ни не са. И нямам нищо против.“

3. С какво съм по-различен от останалите? Да, на мен ще ми се размине, но във всички хора, във всички нормални хора има заложено зло и те биха извършили престъпление. И все пак всеки ден избираме да не го правим.“

4. Това прави любовта: кара те да копнееш да пренапишеш света. Да избереш сам героите, да си направиш собствени декори, да напишеш друг сценарий. Човекът, когото обичаш, седи срещу теб и тогава разбираш, че ще дадеш всичко от себе си, за да направиш нещата възможни, да превърнеш една малка вероятност в безкрайна сигурност. И когато сте сами в стаята, можеш поне да си представиш, че е точно така и че винаги ще бъде така.“

5. „- Ще намеря начин – обещавам.
– Това не е отговор. Това е надежда.
– Надеждата ни доводе дотук. Не отговорите.“

6. Веднъж бях в тялото на сляпо момиче…Тя ми показа колко индивидуален и различен е начинът, по който всеки от нас възприема света. Не само защото някои от сетивата й бяха по-изострени, а защото разбрах, че може да се движим през живота и света такива, каквито са ни поднесени. За мен това беше огромно предизвикателство, а за нея…за нея беше собственият й живот.“

7. Когато първата любов си отиде, повечето хора знаят, че след нея ще дойде друга. Не са приключили с любовта, а с обекта на чувствата си. Любовта не е приключила с тях.Следващата никога няма да е като първата, но ще е по-добра по много и различни начини.“

You may also like

Leave a Comment