„Забранете тази книга“ – Алън Грац

by Хриси

Ако има книга, която отговаря и подкрепя напълно възгледите ми като читател, то това сигурно е „Забранете тази книга“ на Алън Грац! Не се подвеждайте по крехката възраст на главната героиня, защото понякога именно децата ни преподават най-важните уроци.

„Забранете тази книга“:

  • Автор: Алън Грац
  • Жанр: Детско-юношеска
  • Страници: 240
  • Година на издаване: 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: СофтПрес

Деветгодишната Ейми Ан не просто обича да чете – тя не може да си представи ден, без да отвори книга. И имайки предвид лудницата вкъщи, училищната библиотека е нейното райско кътче, бягство от хаоса и възможност да потъне в света на любимите си истории. Но ето, че един ден любимата книга на Ейми Ан е забранена за учениците, защото един родител смята, че може да повлияе лошо на децата. Първоначално Ейми Ан е разстроена – тя няма смелостта да се изправи пред куп възрастни и да обясни на глас защо това е любимата й книга и как не бива да я забраняват. Може обаче да помогне книгата да достигне до останалите й съученици – като създаде собствена, тайна библиотека за забранени книги!

Със сигурност са добри – отвърна Ребека. – Иначе защо според теб ще ги забраняват?“

Любовта ми към книгите и четенето датира от ранна детска възраст. Рецитирах „Български народни приказки“ на Ангел Каралийчев от 5-годишна, от малка имах карта за детския отдел на библиотеката и с нетърпение очаквах винаги списъка със задължителни книги за лятото, когато бях в училище. Накратко, Ейми Ан – главната героиня на „Забранете тази книга“, е моя сродна душа, моето мини-Аз, което не може да си представи живота без книги в него. Двете с нея си паснахме още от първите страници – обожавах вътрешните й монолози, бяха ми изключително забавни, разбирах и необходимостта й от бягство и уединение сред страниците на книгите. Може би именно заради книгохолизма й тя беше надраснала 9-те си години, звучеше зряло, а проблемите, които повдига в историята, са нещо, с което ежедневно се боря. „Забранете тази книга“ може жанрово да спада към графа „книги за деца“, но повярвайте ми, това е книга, която всеки читател трябва да прочете.

Но не то бе истинската причина да изчета книгата тринайсет пъти и да продължавам да искам да я чета. Имаше нещо…по-голямо. По-дълбоко. По-истинско от всички отделни причини, взети заедно. Как се обяснява на някого защо нещо е важно за теб, когато не е важно за него? Как се облича в думи начинът, по който дадена книга попада в душата ти и се превръща в част от теб до такава степен, че животът ти се струва празен без нея?“

Знаете как непрекъснато повтарям как трябва да сме толерантни към литературните предпочитания на всеки, как историите имат субективен прочит и в това няма нищо лошо, защото допринася за многообразието от сюжети и герои, от жанрове и автори. Четенето е свобода – на мисълта и на въображението, свобода да изразяваш личното си мнение  на пристрастен читател, свобода да обичаш едни истории и да не харесваш други! И никой няма право да ти отнема тази свобода, като ти казва какво можеш и какво не бива да четеш, като забранява или лепи етикети на книгите, защото в неговите очи те са неподходящи, скучни или зле написани. Именно за тази свобода се бори Ейми Ан и донякъде заради тази свобода създадох блога си. Твърдо вярвам, че всеки човек има право да чете каквото си поиска, а литературният му вкус не го прави по-добър или по-лош човек – още една идея, която главната героиня защитава.

Хубавите книги не бива да остават скрити. Трябва да се четат от колкото се може повече хора и колкото се може повече пъти.“

Като дете не обичах въртележките – до такава степен ми се завиваше свят, че се е случвало да изгубя съзнание и да падна. Затова просто спрях да се качвам и ходех повече на пързалката. Виждах обаче, че другите деца се забавляват на въртележката и дори искаха тя да се върти по-бързо. Същото е и с книгите – това, което не се харесва на едни, може да е това, от което имат нужда други.

Мисля, че е важно библиотеките да са място, където може да намерите най-различни книги. Хубави, лоши, забавни, сериозни. Редно е всеки да има свободата да чете каквото си пожелае и когато си пожелае и да не се налага да обяснява на някого защо това четиво му харесва и го смята за важно.“

След цензурата другият важен проблем, който „Забранете тази книга“ повдига, е свързан с библиотеките. След книжарниците това е другият рай на книгохолиците, но ако трябва да съм откровена, имало е библиотеки, където се чувствам нежелана, книгите там не просто се пазят – те са неприкосновени. Иска ми се да има повече библиотекари като госпожа Джоунс – такива, които да заразяват хората с любовта си към четенето, които да търсят начини да свързват читателя с книгите, а не да издигат бариери между тях.

Макар книгите да са способни на невероятни подвизи, те не могат да ни превръщат в лоши хора.“

„Забранете тази книга“ от Алън Грац е история, която препоръчвам и като родител, и като читател. Учи ни да изразяваме гласно мнението си, да отстояваме принципите и убежденията си, да се борим за каузата, в която вярваме. Припомня ни защо обичаме да четем книги и защо е важно да пазим свободния избор – като читатели, като граждани, като личности.

 

You may also like

1 comment

Стефани02.06.2018 - 9:34

Прекрасна книга и много интересно ревю. Аз я прочетох за една нощ и сега се вдъхнових да напиша нещичко за нея. Благодаря!

Reply

Leave a Comment