„Всяко малко нещо“ – Саманта Йънг

by Хриси

Саманта Йънг беше от авторите, които ме запалиха по романтичната литература. Много харесвам стила й на  писане, защото включва всичко, което търся в една любовна история – малко драма, леко чувство за хумор, няколко горещи сцени и много химия между главните герои. Още когато излезе първата книга от поредицата „Хартуел“ знаех, че историята на Бейли и Вон ще ми е по-интересна, затова с радост ви споделям ревюто си за „Всяко малко нещо“.

„Всяко малко нещо“ :

  • Автор: Саманта Йънг
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 400
  • Година на издаване: февруари 2018-та в България
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Orange Books

Животът на Бейли Хартуел трябваше да е спокоен, улегнал и сигурен – справя се успешно с ръководството на семейния хотел, има 10-годишна връзка зад гърба си и приятели, на които винаги може да разчита. Единственото неизвестно в уравнението й беше Вон Тремейн и по-точно защо той винаги успява да я засегне и да я предизвика. Като успял хотелиер и предприемач, Вон Тремейн знае как да общува с хората и няма проблем да очарова останалите жители на Хартуел, но щом се изправи пред темпераментата Бейли, контролът над думите и емоциите му се изплъзва. Но когато животът на Бейли претърпява солидни сътресения и още повече когато те не спират да валят, може би е дошло време двамата да обърнат внимание на приятелските шеги и да си признаят, че помежду им има нещо повече от конкуренция и неприязън. Защото в крайна сметка какво е любовта, ако не рискуваш?

Секси, забавна и разтоварваща, постигнала идеален баланс между драма и романтика, с „Всяко малко нещо“ Саманта Йънг ми поднася още една двойка, която ще запомня с динамичната и силна връзка, която има. Бейли и Вон са като бомба със закъснител – всички в Хартуел знаят, че любовта между тях е неизбежна, но двамата упорито маскират привличането помежду си с хапливи коментари и уж презрителни погледи. А между споровете и целувките авторката говори още за страха да отдадеш сърцето си, след като веднъж си се опарил, за предаността към семейството и общността, към която принадлежиш, за комплексите, които ни преследват и ни правят несигурни, и за рисковете в любовта.

“You don’t know how perfect you two are for each other. One ice, one fire, but both stubborn as hell.”

Още в първата книга от поредицата се привързах към Бейли и Вон, защото са герои, които изключително лесно печелят симпатии. Тя определено е колоритен образ – няма филтър на устата и винаги казва първото, което й хрумне, искрена до болка, с голямо сърце, вярна на близките и приятелите си. Най-много харесвах упоритостта й – независимо дали ставаше дума за управлението на семейния хотел, или за личния й живот, Бейли беше изключително принципна. Харесваше ми също, че не се оставяше на течението, не позволяваше на отчаянието и комплексите й да я погълнат, и най-вече, че винаги имаше какво да каже, така че последната дума винаги да бъде нейната! Мисля, че на Бейли можем да сме благодарни и за леко хумористичния оттенък на книгата.

The truth was that loving someone wasn’t always as easy as the love songs made it out to be. In fact, loving someone could be the most terrifying thing a person could ever do in life. It was difficult to make yourself that vulnerable to another, to let him be the one person who got to see who you really are, flaws and all. Yeah, especially those flaws. It was scary asking someone to love those flaws.“

Вон пък е герой, който омагьосва читетелките без никакво усилие – успял, чаровен и леко арогантен, той също е отдаден на работата си, но успява да оцени истински важните неща в живота, защото е научил по трудния начин урока, че парите са силно оръжие, което може да се ползва не само от, но и срещу него. Това, което прави „Всяко малко нещо“ по-отличителна сред морето от любовни истории, е именно химията между Бейли и Вон. Отлаганата кулминация в отношенията им, натрупаното сексуално напрежение, хапливите забележки като форма на предигра правеха всяка тяхна среща взривоопасна, но им трябваше една малка искрица, която да разпали наистина фитила и двамата да се предадат на чувствата си. След това обаче идва още по-трудната част – да проявиш уязвимост, да се разкриеш напълно пред другия и да се изправиш пред въпроса дали ще бъдеш обикнат въпреки недостатъците, които виждаш в себе си.

Трябва обаче да си призная нещо – за пореден път Саманта Йънг отвличаше вниманието ми от конкретната история, като ми подхвърляше „трохички“ за потенциална следваща. Възбуди любопитството ми за Джак и Еймъри – тя е толкова свита и срамежлива, а той уж трябва да е отрицателен герой, но като че ли има някаква мистерия в образа му.

Иначе „Всяко малко нещо“ може да се чете самостоятелно, независимо дали сте попадали на първата книга от поредицата. Сигурна съм обаче, че животът и жителите на Хартуел толкова ще ви допаднат, че ще ви се прииска и вие да станете част от тяхната общност.

You may also like

Leave a Comment