„Сред лимоновите дръвчета“ – Надя Маркс

by Хриси

Една от причините да обичам да чета е, че книгите ме пренасят през времето и пространството, непризнавайки никакви граници. А когато бягството е в слънчева Гърция, може да се каже, че започнах да стягам въображаемите куфари още щом видях корицата на „Сред лимоновите дръвчета“. Споделям впечатленията си с вас.

„Сред лимоновите дръвчета“:

  • Автор: Надя Маркс
  • Жанр: Съвременен роман
  • Страници: 288
  • Година на издаване: февруари 2018
  • Гледна точка: 3
  • Издателство: Кръгозор

Анна е на кръстопът в живота си – децата все по-рядко имат нужда от нея, мъжът й преживява криза на средната възраст, бракът й е нестабилен, липсва й майка й и тя все по-често се чувства объркана, самотна и изгубена. Затова, когато баща й предлага да го придружи за лятото обратно в родното му градче, разположено на малък остров в Гърция, тя приема. Обратно към корените и в компанията на роднините, Анна успява да се откъсне от проблемите си и да погледне ситуация от друг ъгъл. Островът й носи почивка и наслада, но й поднася и няколко изненади – едната под формата на привлекателен грък на име Никос, а другата като дълго пазена семейна тайна. Как са се запознали родителите й, защо леля й Урания е останала стара мома, може ли една изневяра да спаси връзката със съпруга й и има ли още бъдеще бракът й? 

„Сред лимоновите дръвчета“ от Надя Маркс беше интересен, приятен и ненатоварващ роман. Такъв тип книга, от която имате нужда, когато искате да се откъснете от ежедневието и да фокусирате вниманието  си върху нечий чужди проблеми и да забравите за своите. Роман, който се чете за удоволствие и за почивка, но и от който може да научите нещо любопитно. Дори да не успеете да стигнете сега до него, горещо ви го препоръчвам за лятната отпуска.

Няколко неща ми допаднаха и ми направиха по-силно впечатление в историята. Започвам с умението на авторката да описва обстановката и сцената, на която се развива сюжетното действие. С няколко точни изречения тя успяваше да ме пренесе там и да отключи всичките ми сетива, било то като ми разкаже за плажа и сутрешните слънчеви лъчи, или за наздравиците и танците в таверната вечер, а защо не и за хаотичната, но красива градина към къщата на върха на хълма. Прекрасни описания на малкия остров в южната ни съседка, на атмосферата там, на културата и обичаите, които са част от градчето. Гърците са шумни, темпераментни, любопитни, но също сърдечни и (в повечето случаи) добронамерени. Затова Анна не може да им се сърди, че я следят и докладват.

„Ако искаш да живееш в рая, ще се наложи да се примириш с няколко змии“

Много по-интересна обаче ми беше идеята за различните видове любов. За разлика от омразата, любовта е много по-комплексно чувство – търпи развитие, влияе се от повече фактори и с времето преминава от една форма в друга, но все пак запазва основния си характер и изпълва сърцето с онова топло, нежно и приятно усещане, за което копнее всеки. Авторката ни напомня, че в любовта правилно и грешно са абстрактни понятия, границите между редно и нередно са размити и често това, което в очите на едни изглежда недопустимо, е най-естественото решение за други. Винаги съм знаела, че думата „любов“ може да има много нюанси, но не подозирах, че гърците имат думи за всяка от тях. В хода на книгата Надя Маркс не само, че ни споделя дефинициите, но и обвързва историята с конкретната форма, която ни е описала. Имаме майчина обич, страст, приятелска обич и, разбира се, голямата любов, която е готова да жертва всичко за щастието на другия. Допадна ми, че се заговори и за още един вид – важно е човек да обича и себе си, защото тази негова любов му дава самочувствието и свободата да бъде естествен, неподправен и по-уверен в личните си качества. Да бъде себе си.

Какво още ми хареса в книгата: преплитането на две истории – от минало и настояще, погледа върху живота на острова преди повече от половин век, разходката до Италия, разсъжденията върху теми като брак, изневяра, родителство, но може би най-вече вярата на главната героиня в любовта и в устоите на брачния съюз. Хубаво е да сме с модерно мислене, но не е лошо да бъдем и традиционалисти в някои отношения. Какво не ми допадна: струпването на драма в живота на една от героините – сякаш авторката за момент изгуби фокуса и малко се отнесе, но съм склонна да й простя, защото компенсираше с картини от Неапол и Соренто.

Гърция, любов, драма, тайни от миналото – „Сред лимоновите дръвчета“ е всичко, от което имате нужда, за да се откъснете от реалността.

You may also like

Leave a Comment