„The Great Alone“ – Кристин Хана

by Хриси

Досега от книгите на Кристин Хана бях чела единствено „Славея“, която се превърна и в една от любимите ми в личната ми колекция. Затова, когато научих, че авторката издава нова книга този месец, вече бях подготвена за интересна и вълнуваща история. Но не бях подготвена за емоционалното торнадо, каквото всъщност е „The Great Alone“!

„The Great Alone“:

  • Автор: Кристин Хана
  • Жанр: Драма
  • Страници: 435
  • Година на издаване: февруари 2018
  • Гледни точки: 1 водеща, но включени и други
  • Издателство: St. Martin’s Press (все още неиздадена у нас)

Годината е 1974-та, а 13-годишната Лени, отговорна ученичка и страстен любител на книгите, отново трябва да сменя местожителството си. Откакто баща й се е завърнал от войната във Виетнам, където е бил пленник, той не може да намери покой, страда от нервно разстройство и непрекъснато сменя работата си. След като негов приятел, с когото са били заедно във войната, му завещава земята си в малко градче в Аляска, семейството поема на път с надеждата, че сред дивата природа всеки ще намери това, което търси. Но нищо в Аляска не е такова, каквото семейство Олбрайт очакваше. Никой не беше подготвен за гостоприемството на местните, нито за помощта им, благодарение на която порутената колиба се превърна в дом, а нейните собственици се научиха да оцеляват сред пустошта. Аляска има много красиви лица, но когато дойде зима, тя променя облика си. Става жестока, студена, коравосърдечна и това повлиява на атмосферата в дома на семейство Олбрайт. Годините минават, а на Лени й се налага бързо да порасне, да се справя с всяка ситуция, да бъде борец. Бъдещето й е неясно и единствено приятелството й с едно от момчетата в училище (единственото на нейната възраст в района) й вдъхва надежда, че някой ден нещата ще се оправят. Дали? 

Въздействаща, трогателна, разбиваща сърца – това е „The Great Alone“ от Кристин Хана. Историята беше толкова истинска и жива в ръцете ми, че отключи ураган от чувства – гняв и болка, съчувствие и съжаление, уважение и възхищение. Често не знаех дали искам да се разплача, или да счупя нещо от безсилие. Защото в крайна сметка читателят е просто страничен наблюдател, той не може да помогне на героите, а само да съпреживее емоциите, през които преминават.

Началото на „The Great Alone“ по нищо не подсказва какво предстои да се случи в бъдещ план. Ще се постарая да не издавам много от сюжета, но някои от нещата в книгата, които най-много ме впечатлиха, все пак ще загатнат в каква посока ще поеме историята. Първите страници ми напомняха на „Малка къща в прерията“ (която между другото безкрайно харесавам) – семейството, което се мести на ново място; дива и непозната природа; всички се учат как да се адаптират към промяната и как да оцеляват сред опасната красота на Аляска. Допадна ми малката общност, която градчето беше създало – хора, които не подхождаха към света с предразсъдъци, а посрещнаха новодошлите съседи с отворени обятия, готови да ги научат на всичко, което знаят, и да им помогнат. Съгражданите бяха съседи, съседите ставаха приятели, приятелите се превръщаха в семейство. След това историята направи рязък завой и бавно започна да краде парченца от моето сърце.

You don’t stop loving a person when they’re hurt. You get stronger so they can lean on you“

Основната тема на „The Great Alone“ наистина е оцеляването, но не сред дивата природа, а у дома, където понякога живеят най-големите чудовища, дълбоко скрити и дебнещи. Историята е концентрирана около жертвите на домашно насилие, начина им на мислене, психология на атакувания и на атакуващия. Какво сме склонни да простим от любов – една обида, един скандал, една плесница, един юмрук? Книгата нямаше да е толкова въздействаща, ако не беше разказана от гледна точка на Лени, която макар да беше пряко засегната от случващото се, накрая все пак беше страничен наблюдател на сцени, които бяха по-страшни и напрегнати от всеки трилър. Защото бяха истински. Думи като „прости ми“, „извинявай“ и „обичам те“ постепенно губеха смисъла си, обезценяваха се и бяха просто начин да се отбележи паузата до следващия повод за скандал.

В контраст на една любов, която знаеше да се саморазрушава и да съсипва човешки животи, Кристин Хана ни представяше и другото лице на любовта, което те кара да се усмихваш, вдъхва надежда и гради бъдещето заедно с теб. Ако едната те кара да търпиш, другата ти дава сили да се опълчиш. Едната те прави глупав и наивен, а другата – смел и решителен. Имаше и трети тип любов, който беше посветен на връзката между майка и дъщеря. Лени и Кора бяха екип, който можеше да говори без думи, подкрепяха се и се разбираха дори когато не виждаха по един и същи начин нещата.

„His smile reawakened her in a way, reminded her that there was more to life than work. He taught her something new about friendship: it picked right back up where you’d left off, as if you hadn’t been apart at all.“

Сигурно е излишно да споменавам, че стилът на писане също беше много добър. Описанията на Аляска бяха детайлни и красиви, карат те да мечтаеш да я посетиш. Описанията на най-въздействащите сцени бяха сурови и реалистични. Често включваха кратки изречения, които казваха много повече отколкото цели страници. Имам само една забележка – с приближаването на финала новата драма в живота на героините дойде в повече.

A girl was like a kite; without her mother’s strong, steady hold on the string, she might just float away, be lost somewhere among the clouds.“

Вярвам, че „The Great Alone“ от Кристин Хана ще има голям успех. Вярвам също, че това е книга, която трябва да бъде прочетена независимо дали сте фенове на авторката и дали четете такъв жанр. Домашното насилие – емоционалното и физическо, е тема, за която хората все още се страхуват да говорят. А „The Great Alone“ ни казва толкова много, въвлича ни в историята, без дори да усетим.

You may also like

Leave a Comment