„Жената на поета“ – Дженифър Лам

by Хриси

Обичате ли Пушкин? Аз да си призная не чак толкова. Но се влюбих в историята на неговата съпруга – Наталия. Най-красивата жена в Москва през 19-ти век остава неразбрана от едни, критикувана от други, обожавана от трети. С „Жената на поета“ имаме възможност да си представим какво би ни споделила тя за интересния си живот и за драматичните й отношения с Александър Пушкин.

„Жената на поета“:

  • Автор: Дженифър Лам
  • Жанр: Исторически, Романтика
  • Страници: 304
  • Година на издаване: януари 2018
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Софтпрес

20-те години на 19-ти век в Русия са време, в което репутацията на едно семейство и мястото му в обществото са по-ценни от парите. Нещо, което майката на Наталия Николаевна разбира много добре, затова се възползва от красотата на най-малката си дъщеря и бърза да я представи на руския елит, да я омъжи и да подсигури семейството.  Но макар да е още на 16, Наталия има свои разбирания за брака и за любовта. Тя не се впечатлява лесно от ухажорите си, нито пък е готова безропотно да следва пътя, който майка й е избрала. Когато обаче се среща с поета Александър Пушкин, Наталия е омагьосана от харизматичната му личност и умението му да борави така с думите, че да докосва романтичната й душа. Любовта между двамата пламва от пръв поглед, но за да бъдат заедно, те трябва да преодолеят затрудненията, които времето и политическата обстановка им създават, и да получат благословията от семейството на Наталия и дори от самия цар. Упоритостта на Наталия и популярността на Пушкин все пак успяват да им помогнат и двамата сключват брак. И така започва истинското изпитание на техните чувства…Какво е да си женен за една от най-красивите жени в Русия, която всички желаят, да гледаш как флиртуват с нея, а тя кокетно да отвръща с усмивка? Какво е да си омъжена за един от най-одумваните мъже в държавата, който търси вдъхновение за стиховете си сред самота и уединение и единствен не копнее така силно за компанията на своята любима? Но независимо от коментарите и грозните слухове, които заразяват като болест дома на Пушкин и неговата съпруга, няма съмнение, че любовта между двамата е била силна и пламенна, понякога болезна, но все пак вечна. До последния им дъх.

В „Жената на поета“ се влюбих от първата страница. Може би защото  е писана по действителни събития – любовта на Пушкин и неговата Наталия е не по-малко вдъхновяваща и трагична от тази на Ана Каренина и Вронски. Но докато при Толстой всичко е плод на въображението, тук интригите на царя, платоничната афера с французина, драматичният дуел и раздялата са реални и това е само една от причините да не можете да останете безразлични към историята. А може би заради самата Наталия. Много от почитателите на руския поет са я обвинявали за трагичния завършек на живота му, други са я описвали като студена и разглезена, затова беше интересно да видим нейната гледна точка.

Ревността играеше голяма роля във връзката между Пушкин и Наталия. Ревност, провокирана от факта, че и двамата не са се чувствали достойни един за друг и винаги са имали съмнения за това как изглеждат отстрани. Той е бил сред най-желаните мъже в Русия и много жени без притеснения са демонстрирали интереса си. И ако това се отразявало зле на самочувствието на съпругата му, то за Александър подобни ласкателства са били като балсам за компексите му, свързани с външния вид и произхода му. Наталия пък е била обградена от ухажори, наричали я „най-красивата жена в Москва“, но докато в началото Пушкин изпитвал гордост от този факт, с времето вниманието към съпругата му го направило още по-неуверен.

Много ми допаднаха метафоричните сравнения между Наталия и маскарадните й образи. Като цяло баловете предаваха отлично повърхностното мислене на тогавашия руския елит, за който репутацията е като стока, която са ползвали, за да търгуват с човешките съдби. Маските първоначално бяха спасение за Наталия – най-после някой я забелязва заради личните й качества, а не заради фамилията й. Но по-късно сама се убеждава, че и маските, и баловете не са нищо повече от възможност за прикриване на лицемерие и повод за раждане на интриги.

И като говорим Наталия, тя определено е интересен и сложен образ – красива, остроумна, забавна и ерудирана. Вярва, че чувствата са по-важни от парите и репутацията, и може би затова така изпъква сред останалите дами на руската аристокрация. Но заради младежката си наивност и неумението й да следва правилата на играта, които царят и тогавашното общество създават, Наталия се превръща в магнит за проблеми. Интригите са й чужди, но това не пречи често да попада в техния център. Само че времето е най-добрият учител и постепенно Наталия започва да различава приятели от врагове и да отсява истински стойностните неща в живота. Не бих казала, че я обвинявам за платоничната й афера с Жорж Дантес, защото смятам, че тя е по-скоро плод на нараненото сърце на една влюбена жена, поласкана от чуждото внимание и лишена от такова от собствения й съпруг.

Накратко, ако харесвате книги за велики любовни истории, то тази на Пушкин и неговата Наталия попада именно в тази графа, защото е също толкова вдъхновяваща, емоционална и разтърсваща, така че заслужава да й бъде обърнато внимание и да бъде разказана.

You may also like

Leave a Comment