5 любими цитата от „Сделката на живота ти“

by Хриси

Чели ли сте нещо на Фредрик Бакман? Аз не бях досега въпреки купчината ми с негови заглавия вкъщи, която чака да й се обърне внимание. Започнах със „Сделката на живота ти“ и просто се влюбих в стила му, така че не съжалявам, че изчаквах, защото сега знам, че ми предстоят много приятни и емоционални часове в компанията на неговите истории. Споделям с вас 5 любими цитата от „Сделката на живота ти“.

„Сделката на живота ти“:

  • Автор: Фредрик Бакман
  • Жанр: Разказ, Новела
  • Страници: 72
  • Година на издаване: 2017
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Сиела

„Сделката на живота ти“ от Фредрик Бакман е кратка новела, в която един баща пише прощалните си думи към своя син. Това обаче не е прочувствена история за тяхната раздяла или разказ, в който героите обвиняват смъртта за собственото си нещастие. Не, това е разказ на един родител, който в последните часове от живота си прави равносметка на постигнатото през всички години, отбелязва успехите си в професионален план и грешките си в личен, разсъждава за смисъла на постиженията си, за всичко, което съдбата му е дала, но и което е взела от него. Или може би той доброволно й го е дал? Паралелно с неговата история, четем и тази за едно малко момиче, което също се бори за бъдещето си – само, че с вяра и въображение.

Запознаваме се и със смъртта, която тук не е страшното чудовище, от което хората се плашат. В „Сделката на живота ти“ Смъртта е тиха изпълнителка на чужди поръчки. Образ, който трябва да пренебрегне собствените си симпатии и да остане безразличен в моменти, когато на всички им се плаче. Тя е една от нас и една сред нас. Донякъде изграждането на героинята й ми напомняше за двойничката й в „Крадецът на книги“, така че ако сте харесали романа на Маркъс Зюсак, тогава сигурно ще ви допадне и разказа на Бакман.

Не мога да ви разказвам много за историята в „Сделката на живота ти“. Ще ви издам само, че много харесах метафоричния изказ, прекрасните диалози между героите и разбира се, красивите илюстрации на Дамян Дамянов. А сега ще ви споделя и 5 цитата, заради които ще искам да прочета и другите книги на Фредрик Бакман.

1. „Аз също побягнах. Бягал съм цял живот. Защото по болничните коридори всяка нощ минава една жена, облечена с дебел, сив пуловер. Носи папка. Вътре са записани имената на всички ни.“

2.„На всички родители се случва да спрат пред дома си и да останат в колата за няколко минути, преди да слязат. Просто дишат дълбоко и събират сили, за да могат да влязат вътре, обратно при всичката отговорност. При задушаващите очаквания, че непременно трябва да бъдат добри и да се справят.

3.„Някой ти беше казал, че звездите всъщност не са над нас, ами под нас, а Земята се върти толкова бързо, че ако си малък и лек, можеш да паднеш в мрака на Космоса…А аз ти казах, че в действителност живеем навътре в дълбока, безопасна пещера, а небето е камък, който запушва отвора. „Какво тогава са звездите?“, попита ти, а аз отвърнах, че са пукнатини, през които се процежда светлината. После ти каза, че за мен очите ти са същото. Малки, малки пукнатини, през които се излива светлина.“

4.„Ти виждаш история, аз – развитие, ти виждаш носталгия, а аз – слабост. Можех да ти намеря работа, не една, а стотици, но ти искаше да бъдеш барман във „Винилбарен“, в оная съборетина…Попитах те направо дали си доволен от работното място. Защото съм такъв, какъвто съм. А ти отговори: „Достатъчно добро е, татко. Достатъчно добро“. Защото знаеше, че мразя този израз. Винаги си бил човек, който може да се задоволи с това, което има. Нямаш представа каква благословия е това.“

5.„-Страх ме е – признах, но тя поклати глава.
– Не те е страх. Просто тъгуваш. На вас, хората, никой не ви казва, че тъгата прилича на страха.
– За какво тъгуваме?
– За времето.“

2 коментара
0

You may also like

2 коментара

Paris_love16.01.2018 - 19:32

Ф.Бакман ми е голяма слабост и определено се нарежда сред любимите ми автора , така че ти препоръчвам всяка негова книга. Тази малка книжка все още не съм я чела , но съдейки по цитатите , които си споделила Бакман не е изневерил на стила си. Ще чакам да споделиш мнение и за останалите му книги , когато ги прочетеш 🙂

Reply
Hrisilandia17.01.2018 - 14:18

Аз реших да започна с малката книжка, но имам „Бьорнстад“ и от сума време се каня да го започна. Тази много ми хареса и имам предчувствието, че и другите ще харесам, Дано не се лъжа 🙂

Reply

Leave a Comment