„Планината помежду ни“ – Чарлс Мартин

by Хриси

Не е тайна, че от добрите книги се раждат ефектни филми. Понякога обаче се получава така, че киното информира за стойностни заглавия по книжарниците. Преди да попадна на постера по случай предстоящата премиера на „Планината помежду ни“ не бях чувала за книгата. А ето, че днес я държа в ръцете и си мисля как това ще е поредният филм, който няма да успее да надмине първоизточника си, защото това, което Чарлс Мартин е написал, трябва да се прочете и да се види със сърце и въображение, а не готово на лента.

„Планината помежду ни“:

  • Автор: Чарлс Мартин
  • Жанр: Съвременна литература, Роман
  • Страници: 368
  • Година на издаване: ноември 2017-та в България
  • Гледна точка: 1
  • Издателство: БАРД

На летището в Солт Лейк Сити гъмжи от народ, а заради приближаващата буря полетите са отменени. След участие в медицинска конференция и последвала едноседмична ваканция из планините на Колорадо, Доктор Бен Пейн бърза да се прибере в Джаксънвил, където го чакат няколко важни операции. Докато чака новини за полета си, той се запознава със симпатичната журналистка Ашли Нокс, която също няма търпение да се прибере в Атланта, където й предстои сватба. Оставането в Солт Лейк не е опция за нито един от двамата, затова Бен намира малък частен самолет, който може да ги откара веднага до Денвър, преди бурята да е ударила. Всичко върви нормално, докато непредвидими обстоятелства не променят изцяло съдбата им. Ашли и Бен претърпяват самолетна катастрофа и само благодарение на по-ниската височина, която самолетът е принуден да следва заради метеорологичните условия, двамата не загиват на място, а са запратени на покритите с дълбок сняг планини. На над 4 хиляди метра надморска височина около Ашли и Бен няма нищо друго освен безкрайни преспи, останките на самолета им и вещите, които са носели със себе си. Ашли е с тежка травма, която не й позволява да се движи. Бен също е ранен, но като лекар успява да прецени, че пораженията при него не са толкова сериозни, колкото при спътничката му. Сега двамата са изправени пред най-важния въпрос – как да оцелеят? Могат ли да се спасят, разчитайки единствено на уменията на Бен като планинар, опита му на лекар и малкото ценни вещи, които притежават? Как ще намерят изход от ситуация, която изглежда обречена на провал? Истината е, че човешката воля за живот може да е безкраен източник на сили и енергия, дори когато спасението изглежда като мираж…

Сред любовните романи и историческите драми „Планината помежду ни“ от Чарлс Мартин ми дойде като глътка свеж въздух. Книгата даваше обещания за приключния, тръпка, адреналин и не ме подведе. „Планината помежду ни“ е история за силата на волята, за вярата и надеждата като основни мотиватори да не се предаваш, за любовта като двигател, който те бута единствено напред, за борбата за живот в моментите, когато смъртта дебне отстрани в очакване на своята нова жертва.

Разказвачът в книгата е Бен, а историята му редува спомени от миналото с епизоди от настоящето. Това се превръща в идеалната формула за балансиран сюжет, защото без емоционалните бягства назад във времето напрежението от драматичната ситуация сега би дошло в повече. Изумително е на какво е способен човек, когато е принуден да се бори за оцеляването си.  В много отношения хората сме разглезени, защото приемаме голяма част от удобствата в живота ни за даденост – от възможността да си налееш вода, когато ти се допие, до факта, че не е нужно да ловуваш месото, което искаш да използваш за вечеря. Взимаме на пръв поглед незначителни решения, свързани с комфорта ни, без да влагаме прекалено много мисъл. Но на 4 хиляди метра надморска височина, сред дивата природа и пустошта, всеки избор може да бъде решаващ за живота на Бен и Ашли.

Историята наистина е заредена с много адреналин и напрежение, като в същото време успяваше да запази една по-деликатна страна благодарение на романтичната душа, която Бен има. Бях изключително впечатлена от образа му. Първо, харесах отдадеността му на професията -идеята, че да си лекар, не е просто работа, а призвание. Волята му за живот беше удивителна. Бен не се определя като оптимист, дори напротив – по-скоро се опитва да гледа реалистично на всяка ситуация, но вместо да се поддаде на отчаянието, той решава да търси изход от безизходицата, в която е попаднал. И разбира се, не може да не се влюбиш в романтика, който живее в него – спомените за първите му срещи със съпругата му, колекцията от орхидеи, записаните разговори на диктофоните, за да прекарат време заедно (макар и само духом). Усещаше се, че Бен е преминал през някакъв труден етап и може би все още не е излязъл от него, но не бях подготвена за истината, която авторът разкрива едва към края. Трябва да отбележа, че това е доста добър стратегически ход, защото държи читателят под двойно напрежение – от една страна, ще оцелеят ли героите, от друга, имат ли бъдеще като двойка.

Нещо, на което ме научи съпругата ми…Че хората са нещо повече от пулс и индекс на телесна маса.“

Говорим за романтика, затова няма как да пропуснем заложената идея, че любовта може да действа като двигател, който те кара да се движиш напред. Имаше две гледни точки. Ашли беше примирената, свикнала да живее с мисълта, че няма такова нещо като голяма любов – има обич, приятелство, привързаност. Бен беше от другата страна на барикадата. Изпитал лично точно тази голяма любов, той познава готовността да дадеш живота си за някого, за да го спасиш. Много пъти именно емоциите, с които Ашли го зареждаше, го мотивираха да не се отказва от спасителната си мисия.

Ти се появи в картинката и озари целия ми свят със смях и радост, с магия…Голяма част от това, което съм, дължа на него. Той го изкова у мен. Знам го. Но баща ми изкореняваше болката ми с болка. А това ми носеше празнота и страдание. Ти ме заля и изпълни. За пръв път болката изчезна. Ти ми даде единственото, което той никога не успя. Обич, без хронометър.“

Освен сюжета, романът имаше и други плюсове. При целия драматизъм, с който са наситени някои сцени, авторът все пак успяваше да ме разсмее. И двамата му герои имат изключително чувство за хумор, което според мен им помагаше да се справят психологически с трудните моменти. Диалозите им бяха забавни, леко иронични, често пълни с много въображение и точно това прави историята по-различна от останалите книги, в които героите се борят за оцеляването си. Хареса ми идеята, че човек трябва винаги да пази усмивката си като оръжие.

Очакването на някого има способността да превръща минутите в часове, часовете в дни, а дните в няколко живота“

Докато четях „Планината помежду ни“ от Чарлс Мартин, преминах през много фази – изпитвах страх, отчаяние, надежда, съчувствие, облекчение. Смях се и плаках на страниците на тази книга. Щом е успяла да предизвика толкова много емоция у мен, тогава  определено бих казала, че „Планината помежду ни“ е история, която трябва да прочетете.

П.П. За тези, които не обичат да четат книги с любовни триъгълници, изневяра и любовни драми – не се тревожете, няма нищо такова тук!

You may also like

Leave a Comment