„Еуфория“ – Силвия Дей

by Хриси

Втората книга от поредицата за Джакс и Джия е вече по книжарниците. Все така провокативна и дръзка, в „Еуфория“ Силвия Дей продължава историята на тяхната любов, която този път е изправена пред нови предизвикателства.

„Еуфория“:

  • Автор: Силвия Дей
  • Жанр: Романтика, Еротика
  • Страници: 144
  • Година на издаване: ноември 2017 в България
  • Гледна точка: 1
  • Издателство: Софтпрес

„Еуфория“ продължава от там, където приключи „Екстаз“ – с решението на Джия да не се отказва от Джаксън, но и да не пренебрегва с лека ръка тайните, които той крие от нея. Джия се намира в трудно положение – обожава работата си, но връзката й с Джакс може да се окаже конфликт на интереси и тя лесно да загуби позициите, които толкова бе извоювала пред шефката си с толкова труд и отдаденост. Освен това двамата с Джакс решават, че ще си дадат втори шанс на връзката, но като че ли нищо не е толкова просто. Липсатата на комуникация помежду им, разликите в социалния статус на семействата им, дори вижданията им за кариерата на другия усложняват значително отношенията помежду им. Май единственото място, където всичко е както трябва, е спалнята. Но Джия иска отговори, затова предприема по-дръзки действия и забърква каша, която поставя за пореден път връзката й с Джаксън на тест. За да просъществува любовта им, и двамата трябва да направят компромиси и да простят минали грешки. Но готови ли са да го направят и могат ли наистина да започнат начисто?

„Екстаз“ беше приятна изненада за мен, имайки предвид противоречивото ми мнение за творчеството на Силвия Дей, затова започнах „Еуфория“ с голямо желание. Дали ми хареса? И да, и не. „Еуфория“ се оказа малко по-различна, фокусирайки вниманието на читателя върху друг тип проблеми. От една страна, така ставаше по-интересно, защото поддържаше пламъка на любопитството у читателя. От друга, промяната налагаше друг стил на писане и това за мен беше по-скоро минус. Отново се върнахме към секс сцените, които Силвия Дей обича да описва така детайлно и цветущо, а аз исках да чета повече за Джия, която харесах още от предната книга.

Ресторантьорството в „Еуфория“ остана на заден план, но пък авторката се е концетрирала върху идеята за връзки, на които им се дава втори шанс. Могат ли двама души да забравят болката, която са си причинили в миналото? Джакс твърди, че е променен и решен да не изпусне Джия този път, но продължава да я наранява, като крие от нея информация, която може да навреди както на нейната кариера, така и на връзката им. Джия пък е решена да не се поддава на провокациите и този път да не се отказва така лесно от Джаксън, но като че ли доверието между двамата все още е прекалено крехко, затова и тя допуска някои грешки. Какво е необходимо на двама влюбени, за да започнат на чисто? Стигат ли желанието и любовта или са нужни и саможертви?

Допадна ми също, че Силвия Дей повдигаше въпроса за жените и кариерата. Джия обича Джаксън и в това няма никакво съмнение, но ако трябваше да избира между работата си и връзката си с него, би било изключително трудно решение. Харесваше ми амбицията и настървеността, с които тя се впускаше в сделките, упоритостта да докаже себе си пред началничката си, пред семейството си и дори пред Джаксън. Джия е от жените, които не се страхуват да признаят грешките си. Тя не се чуди „дали мога да оправя нещата“, а преминава към действие, питайки „как да ги поправя“. Харизматичен и влиятелен мъж като Джакс се нуждае от половинка, която да му бъде равна и която да не се страхува, ако бъде нападната от хищниците на богаташки социални събития, и няма никакво съмнение, че Джия е идеалният партньор за тази цел. Образът й наистина е добре изграден и ми хареса, че в историята за пламенната им връзка по-скоро доминираше тя, а не той. Имаше нейни думи и действия, с които тя определено си заслужи уважението ми.

Това, което не ми допадна в „Еуфория“ и липсваше в „Екстаз“, беше именно акцентирането върху случващото се в спалнята и то заради езика, който авторката използва – сцените звучат изкуствено и неубедително. Това обаче не означава, че друг читател няма да ги оцени! Вярвам, че всичко е въпрос на личен вкус!

И да обобщим – макар „Еуфория“ да не ми хареса толкова, колкото „Екстаз“, Силвия Дей за пореден път успя да задържи вниманието ми и продължи традицията да изгражда силни и провокативни женски образи, които да излизат от клишетата за героиня на еротичен роман, като запазват индивидуалност, характер и воля. А това няма как да не спечели симпатиите ми.

П.П. Щеше да е хубаво, ако беше написала и нещо за братята на Джия – семейството й наистина много ми допадна!

You may also like

Leave a Comment