„Костенурки до безкрая“ – Джон Грийн

by Хриси

Много шум се вдигна около новото заглавие на Джон Грийн. Без да преувеличавам, всяка втора снимка на книга в Instagram беше с оранжевата спирала и любопитното заглавие „Костенурки до безкрая“.  Преди дни българското издание намери своето място по нашите книжарници, така от там се озова в ръцете ми и бързо ме погълна, амбицирайки ме да разбера за какви костенурки точно става въпрос.

„Костенурки до безкрая“:

  • Автор: Джон Грийн
  • Жанр: Тийн литература, съвременна проза
  • Страници: 272
  • Година на издаване: 2017
  • Гледна точка: 1
  • Издателство: Егмонт

„Костенурки до безкрая“ ни среща с Аза Холмс – 16-годишна ученичка, която е преживяла сериозна емоционална травма, когато е била на 8. От тогава тя е променена – обсебена от идеята, че не може да контролира тялото си, в нея превес вземат натрапчиви мисли, които я затварят в един омагьосан мисловен кръг, в една безкрайна стесняваща се спирала, чийто край Аза така мечтае да открие. До нея винаги е най-добрата й приятелка Дейзи. След като бъбривката с чувство за хумор чува новината, че популярен местен милиардер е изчезнал и полицията дава награда за всякаква свързана със случая информация, тя предлага на Аза да се поразровят. Още повече, че Аза познава сина на въпросния милиардер от летата, които двамата са прекарали заедно на детски лагер. Дейвис отваря дома си за двете момичета и с радост възобновява отношенията си с Аза, която моментално забравя за наградата, защото е намерила нещо много по-ценно – компанията на някой, който я разбира. Между първите трепети на любовта, вълненията в живота на енергичната й приятелка и загрижеността на й майка, Аза трябва да може да преодолее наклона на спиралата и вместо да гледа все надолу, да отправи поглед в обратната посока. Но може ли наистина човек да промени себе си? Кой е АЗът в нас, кой решава какви да бъдем? Толкова ли е лесно да придобиеш контрол над живота си, колкото звучи на думи? Аза Холмс се нуждае от известна доза време, докато отговорите сами пристигнат при нея.

„Аз обаче започнах да научавам, че животът ти е история, разказваща за теб, а не тази, която разказваш ти“

Гениално-странна и странно гениална – така бих определила „Костенурки до безкрая“ от Джон Грийн. Да ви кажа, това ми е първата книга от автора, въпреки че следя неговото творчество. „Вината в нашите звезди“ така и не мога да се наканя да я прочета, защото съм с усещането, че ще ме разбие емоционално и е по-добре засега да се избягваме. Но „Костенурки до безкрая“ си беше провокация – от чудатата корица, необичайното заглавие, нестандартния сюжет, тази книга просто крещи, че трябва да бъде прочетена и че не бива да я подминаваш. Е, радвам се, че чух виковете й, защото „Костенурки до безкрая“ определено ще е от заглавията, които няма да забравя дълго време.

„Щях да й кажа, че с Дейвис не разговаряхме много, нито дори се поглеждахме, но това нямаше значение, защото гледахме заедно същото небе – нещо, което е може би по-интимно от това да се гледаме очи в очи. Всеки може да те гледа. Много рядко ще намериш някой, който вижда същия свят като теб.“

Джон Грийн пише наистина увлекателно, така че беше лесно да се потопя в света на Аза Холмс и да опозная мисленето й. Жанрово книгата попада в категория „тийн литература“, но ако питате мен, тя е подходяща за всякаква възраст, защото коментира проблеми, които не се влияят от годините. Аза има проблем на психологическа основа, заради който мнозина могат да я определят като егоцентрична, интровертна, необщителна и особена. Искам да ви кажа, че Аза не е нито едно от тези неща – тя е интересна, лоялна, интелигентна и доста мъдра за възрастта си, само че понякога собствените й мисли не й позволяват да се отпусне и да даде шанс на тази страна на своето Аз. Има обаче хора като Дейвис или Дейзи, които виждат в Аза Холмс изключителния човек, приятния събеседник, верния приятел, който тя всъщност е. Но е важно и тя да види същото, защото за да те обикнат останалите, трябва преди всичко да се харесваш и ти самият.

„Най-лошото на истинската самота е мисълта колко много пъти си искал всички да те оставят на мира. И когато го направят и останеш сам, откриваш каква ужасна компания си.“

Приятелството заема много голяма част като тема в сюжета на „Костенурки до безкрая“. Дейзи и Аза на пръв поглед са пълни противоположности. Докато едната е шумна, експресивна, любопитна и грабеща живота с шепи, другата е по-плаха, тиха, затворена. Но точно затова противоположностите се привличат – за да внесат малко баланс и хармония в живота на другия. Освен това всеки се нуждае от някой наистина много близък човек до себе си, който именно защото те обича, не се страхува да ти посочи кога правиш грешки. Май някъде бях попадала на една мисъл, че истинският приятел те обича не въпреки недостатъците ти, а с тях (или поне звучеше нещо подобно). Приятелството между Аза и Дейзи е олицетворение на тези думи, провокира читателят да оценява близките до него. В крайна сметка не ти трябват много приятели, трябва ти един, но да е истински и за цял живот (също както при двете момичета).

„Аз съм милиардер без милиардите, Холмси. Имам душата на собственик на частен самолет и живота на пътник в обществения транспорт. Това е истинска трагедия.“

И за богатство много се говореше…Какво са парите? Средство или цел? Могат ли да ти купят любов, семейство, приятели или пък ще ти донесат съмнения и самота? Те ли са най-важното? „Не са“ ще ти отговори имащият, „Важни са“ ще ти каже нямащият. В романа авторът представя различни гледни точки по темата, всяка от които е еднакво вярна и затова е толкова любопитно да се проследят разсъжденията на отделните герои. Имайки предвид, че книгата е предназначена за тийн читателите, мисля, че в този ред на мисли тя дава много добър урок на по-младите (че и на някои от големите).

„Имам предвид истинска любов, каквато описваше баба ми, цитирайки първото послание на апостол Павел към коринтяните, любовта, която е пълна с благост и търпелива, която не завижда и не се гордее, която всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява.“

Много неща ми харесаха в „Костенурки до безкрая“ – необичайният сюжет, засегнатите проблеми, комплексността на образите, превъзходните метафори, че даже и хартията, на която е отпечатана книгата! Да не пропуснем и фактът, че е пълна с чудесни цитати. Така че горещо ви препоръчвам „Костенурки до безкрая“, защото е стойностна, значима, запомняща се- там, където на някой може да му липсва малко динамика и вълнение, Джон Грийн компенсира с идеи и послания!

„Добре дошла в бъдещето, Холмси. Вече не става дума за хакване на компютри, а на  човешки души.“

П.П. Малко разсъждения за нестандартната корица...Тъй като много хора (включително и аз в началото) се чудят къде са костенурките – ще ги намерите на страница 234. Имам и теория за това ярко оранжево, което според мен се свързва с ролята на приятелството, а спиралата – тя е част от Аз(а). Всеки сам решава дали да я гледа как се свива надолу, или да търси накъде се развива нагоре.

You may also like

Leave a Comment