Като един виден книгохолик аз също мога да се похваля с колекция от разнообразни жанрове в библиотеката ми, но каквото и да става, любовните романи си остават моя слабост. Знам, че си играят с обективната ми преценка за света, като ме карат да гледам на него през розови очила, но пък филтърът е толкова хубав, че не може да му устоиш. Затова истинските се зарадвах на “Любов под прикритие” от Джули Джеймс и побързах да я изчета на един дъх.
“Любов под прикритие”:
- Автор: Джули Джеймс
- Жанр: Любовен роман, Дамска проза
- Страници: 352
- Година на издаване: октомври 2017 в България
- Гледна точка: 2
- Издателство: Ибис
Запознайте се с агенти Джон Шепърд и Джесика Харлоу – завършили едновременно Академията към ФБР, първенци на випуска и изявени конкуренти, които още пазят спомените от честите спорове и съревнования. Шест години по-късно всеки от тях работи като агент под прикритие, мислейки си, че е оставил другия отдавна зад гърба си, но съдбата ги събира отново – този път в Чикаго. Джесика се мести там, след като тъкмо е приключила тригодишния си брак и има нужда от ново начало. Джон пък е хванал приятелката си в изневеря и затова също решава да промени живота си, като кандидатства в Отряд за спасяване на заложници (ОСЗ) към отдела за борба с тероризма (най-елитното и труднодостъпно звено), но докато научи дали са го приели, трябва да довърши делата си в Чикагския офия. Оказва се обаче, че има нов случай на хоризонта, свързан с корумпиран кмет на голям град във Флорида. Сега Джон и Джесика, които все още превъзмогват раздразнението си от новата им среща, трябва да станат партньори и да влязат в роля, за да уличат кмета в престъпление. Лесно е да се каже…Трудното идва от факта, че и двамата добре си спомнят разногласията от Академията, номерата и хапливите коментари. Или може би всичко е въпрос на тълкуване на информацията? Може би трудното идва от силната химия помежду им, от заблудата, че отношенията им могат да бъдат чисто професионални и след няколко седмици няма да е проблем Джон да замине за ОСЗ, Джесика да остане в Чикаго и всеки да продължи по пътя си? Може би всеки от тях твърде дълго е прикривал чувствата си? Но в любовта маските рано или късно падат!
Много свежа, забавна и разтоварваща беше историята на Джон и Джесика. “Любов под прикритие” ми е първа книга, която чета от Джули Джеймс, и определено ми допадна, така че сигурно ще се поинтересувам и за другите й заглавия. Не бих казала, че е класически любовен роман, защото в историята беше обърнато доста внимание на естеството на работа във ФБР и на предизвикателствата, пред които са изправени агентите под прикритие. Освен това драмата беше туширана за сметка на задоволителна доза сарказъм, остроумни коментари и забавни диалози.
– Днес ми изнесе лекция, задето дойдох по-близо до теб, когато ченгетата се прицелиха в нас. Сякаш имаше някакъв друг начин, по който тази ситуация би могла да се развие…Трябва да знаеш, че бих застанал пред дулото на пистолет заради теб, без дори да се замисля. И не защото си ми партньорка. – Очите му задържаха нейните. – А защото те обичам…”
Книгата ще ви допадне, ако сте фенове на сюжети, в които чувствата на главните герои претърпяват тотална промяна – от абсолютна неприязън в крайна сметка се трансформират в любов. И преди някой да е измърморил, че това е напълно нереалистично, всъщност искам да вметна, че от самото начало се усеща, как двамата главни герои таят респект и симпатия един към друг заради качествата си, но просто са прекалено горди, за да си признаят грешките. А и от един момент нататък хапливите диалози, които водят, се превръщат в най-приятната част от деня им, тъй като по отношение на споровете, Джесика и Джон си бяха идеалните спаринг партньори. Колкото и абсурдно да звучи, имаше абсолютна хармония в караниците – на всяка забележка следваше контракоментар, а когато някой от двамата се опитваше да се докаже като по-добър, другият вече обмисляше следващия си ход, за да отвърне на удара. Накратко, в сюжета не липсваше динамика, което много ми хареса.
Допадна ми също, че авторката на няколко пъти акцентираше на идеята, колко е важно половинката ти да те подкрепя и разбира, още повече ако професията ти изисква повече отдаденост и време. Като агенти на ФБР, при това работещи под прикритие, Джон и Джесика водят по-номадски начин на живот – често пътуват, ангажиментите им изникват внезапно, графиците им са натоварени. Беше логично и разбираемо двамата да се напаснат и в това отношение, след като вече са изпитали на свой гръб болката от предишните провалени връзки именно заради длъжността им.
-Не те тормозех. Казах ти, опитвах се да те мотивирам…
– Все още мисля, че никога няма да бъдем на едно мнение по този въпрос. – заяви Джесика.”
Мисля си обаче, че симпатиите ми към Джесика и Джон идват най-вече от качествата, които притежават. И двамата са амбициозни, борбени, целеустремени. Готови са на саможертви и компромиси в името на крайния резултат. Изключителни професионалисти в това, което вършат, те са най-добрите от най-добрите, затова съревнованията им бяха така интригуващи. Няма как като читател да не се възхитиш на образ, който използва преди всичко мозъка и интуицията си вместо да разчита на външния си вид (който съдейки от описанията, също е поредната забележителна черта). Имаше химия, имаше и страст, като някои сцени определено бяха много горещи, но си личи също, че авторката не акцентира само на сексуалните взаимоотношения между Джон и Джесика. Много повече се наблягаше на диалога между тях, като често саркастичните им подмятания ме разсмиваха и мотивираха да продължавам да чета.
Да обобщим – любопитен сюжет (все пак кой не иска да надникне зад кулисите на ФБР), добър авторски стил, отличаващ се с чувство за хумор и остроумие, главни герои, по които да въздишаш, и няколко пикантни и доста секси сцени. После как да не искам да се връщам към любовните романи? А и с удоволствие бих прекарала няколко часа в компанията на агент Джон Шепърд и агент Джесика Харлоу, дори и само на хартия и измежду страниците на “Любов под прикритие”.
