„Неудържима. Моят живот досега“ – Мария Шарапова

by Хриси

Още когато чух по новините, че Мария Шарапова издава автобиографията си, наострих уши. Може да не съм от най-големите тенис фенове, но имах усещането, че това е човек, който има какво да каже. Дочаках българското издание и ето ме тук – с книгата „Неудъръжима“ в ръце и много силни впечатления от нейната авторка.

„Неудъръжима“:

  • Автор: Мария Шарапова
  • Жанр: автобиография
  • Страници: 328
  • Година: 2017
  • Гледна точка: 1
  • Издателство: Хермес

„Неудъръжима“ на Мария Шарапова разказва за живота на известната тенисистка – откъде е тръгнала, какъв път е извървяла, от какво се е лишила и какво е спечелила, как се е превърнала в една от най-добрите спортистки в света, какво е за нея тенисът и как е преживяла допинг скандала, в който бе замесена. Мария Шарапова тръгва от тогава още малкото курортно градче Сочи, а се докосва до тенис ракета благодарение на шеговит подарък за баща й. От 6-годишна се занимава с тенис и още като малка забелязват, че тя е различна. По-важното е обаче, че баща й я вижда, защото той се превръща в нейния най-голям фен, стимул и опора през годините. Рискувайки всичко, двамата заминават за Америка, където Мария трябва да се развие и усъвършенства като тенисистка. Но страната на големите възможности не се оказва толкова гостоприемна – животът на Маша и баща й не е лек, но с упорство, воля и много труд те постигат целите си. Тенисът за Маша никога не е бил просто игра, но колкото повече напредва, толкова повече тя осъзнава, че той ще бъде нейното единствено призвание, затова заслужава цялото й внимание, концентрация и хъс. Основното й правило – да побеждава! Нищо и никой не може да се изпречи на пътя на тогавашното малко рускинче, което предпочита да бъде аутсайдер, отколкото да гради фалшиви приятелства с нейните конкурентки. Много работа и малко помощ от съдбата реализират мечтата на Маша да се превърне в голямо име в професионалния тенис. Тя описва битките, които е водила – на корта и извън него, анализира съперниците, мачовете, турнирите и всичко, което я е превърнало в спортиста и човека, който е днес. Едва на 17-години печели първия си турнир от Големия Шлем (и по-конкретно финала на Уимбълдън срещу Серина Уилямс), а неочакваната й победа затвърждава името й като сензация в тениса. Когато Мария Шарапова е обвинена в злоупотреба с допинг, тя е едновременно съкрушена, но и амбицирана – да докаже на света не само истината, но и че никой не може да спре Маша по пътя й нагоре. А тя има още много какво да постигне!

Да чета автобиография на спортист е необичайно за мен по две причини. Първата е, че съм много скарана със спорта, а втората – че не съм от най-големите фенове на автобиографията като жанр. Защо проявих такъв интерес към „Неудъръжима“ на Мария Шарапова още не мога да ви обясня, но имаше нещо притегателно в книгата, което ме викаше. Следя кариерата й по новините – не съм гледала повече от 1-2 нейни мача, но пък съм се информирала за развитието й не само от спортната секция, но и от изявите й в модата и светските среди. Харесвам я – тогава и сега, защото има излъчване на победител, на човек, който знае какво иска от живота и не се страхува да си го вземе. Затова прецених, че щом Мария Шарапова е решила да издаде автобиографията си, то със сигурност има какво да каже на света.

Не се оплаквам. Не си хвърлям ракетата. Не заплашвам съдията. Не се отказвам. Ако искаш да ме победиш, ще се наложи да се потрудиш за всяка точка във всеки гейм. Няма нищо да ти дам даром.“

Мнението ми за Маша (както всъщност е истинското име на Мария Шарапова) се промени. Ако преди съм я харесвала, то сега симпатиите ми към нея са много по-силни, защото са подкрепени от голяма доза респект. На първо място, допадна ми стилът на писане в книгата – създаваше усещане, че читателят е седнал на кафе с тенисистката и тя му разказва цветно за целия си живот с всички върхове и падения. Езикът не беше скован, а по-скоро разговорен и непретенциозен. Често Мария Шарапова подкрепяше спомените си с цитати на главните действащи лица от тях – треньори, мениджъри, членове на семейството, близки приятели. Тя умееше да предава емоциите, които е изпитвала, но без излишен драматизъм, а с малко думи, много сдържаност и сила. Читателят можеше да усети, когато нещо наистина е жегнало Маша, без да чете дълги, сълзливи монолози за това колко несправедлив и жесток може да е понякога  животът.

Беше от онези странни мачове, в които губещият е по-доволен от спечелилия, защото си казва: „Мога да победя“, а победителят си мисли: „Не съм толкова убедителен“…

А той наистина не е бил толкова лесен и безоблачен за Мария Шарапова, колкото хората отстрани си мислят. Победите, които е постигнала, не са дадени даром, а са извоювани с цената на много пот и усилия, на обиколки на корта, на изтощителни тренировки, непрекъснати срещи с треньори и най-вече на строг и непоклатим режим. Самата Шарапова казва, че колкото и несигурно да е било положението им с баща й, когато са пристигнали в Америка, и двамата са знаели едно – че никой не може да им отнеме ежедневните тренировки. Волята се превръща в единствената константа в уравнението за успеха на Маша.

Впечатли ли ме Мария Шарапова? Да, определено. Разказаната история не е приказна и лъскава, а искрена и неподправена. Хареса ми, че и в автобиографията си тенисистката не се опитваше да се хареса на някого. Нямаше ги фалшът и лицемерието, които много известни лица маскират зад думата „дипломация“. Тя не се страхуваше да каже, че е аутсайдер, нито да заяви, че в спорта истински приятелства не може да има, защото всички за конкуренти и ако наистина имат състезателен дух, то тогава няма как да се радват за победата на своя опонент-приятел. Мария Шарапова е победител, който цял живот е градил характера си, за да бъде непобедим, неудържим. Страхът не е сред емоциите, които Маша познава. Решителност, амбиция, борбеност, упорство, постоянство – това са думите, които описват Шарапова.

„Ако не знаеш откъде си тръгнала, не знаеш коя си“ – постоянно ми повтаряше тя (майка й)

Какво е за нея тенисът? Не е любов, ако това си мислите. Самата тя заявява, че понякога мрази играта, но всичко е бизнес. Защо я играе тогава – защото обича да побеждава; защото е хипнотизирана от топката на корта и емоцията, която това й носи; защото само с ръкета в ръка тя чувства стабилност и сигурност; защото е дяволски добра и го знае. Книгата „Неудържима“ на Мария Шарапова е своеобразен урок от една успяла личност към всички читатели, който ги учи да не се отказват, но и да не мечтаят безгрижно, защото мечти се постигат с труд и воля.

You may also like

Leave a Comment