“Само ти” – Мия Шеридан

Мия Шеридан е автор, който още не е намерил място по нашите книжарници, но е сред топ писателите на New York Times. Още с първия си роман тя бързо стана една от любимките ми, затова сега чакам с нетърпение всяка нейна нова книга. В този случай това е “Само ти”.

“Само ти”:

• Автор: Мия Шеридан
• Жанр: Романтика
• Страници: 316
• Година: 2018
• Гледни точки: 2
• Издателство: Ибис

Кристъл е стриптизьорка, която е свикнала да се примирява с всичко, което животът й подхвърля. Вечер тя е красивата танцьорка, която мъжете използват и която не вярва, че може да й се случи нещо хубаво. А всъщност зад маската на Кристъл се крие Елуиз – млада жена, която е жадна за обич и привързаност, но отдавна е спряла да се надява, че ще ги получи. Тя е заключила сърцето си, изолирала е емоциите си и живее ден за ден. Затова, когато Гейбриъл намира нещо у нея, което го кара да се връща отново и отново въпреки отказите й, тя е изплашена, че ще се поддаде на изкушението да се почувства щастлива. Миналото на Гейбриъл е достатъчно травмиращо и кошмарно, за да лиши човек от вярата в доброто, но той успява да открие красотата и на най-неочакваните места. И не става дума само за уменията му на скулптор. Зад грима, поведението и отказите на Елуиз, той вижда жената, която ще открадне сърцето му, но знае също, че й трябва време, стабилност и много любов, за да го направи. След един ужасен инцидент Елуиз няма сили да се бори повече и плахо поверява съдбата си в ръцете на Гейбриъл. Но дали любовта е достатъчна, за да излекува Елуиз от демоните на миналото й? Може ли Гейбриъл да пребори хорските предразсъдъци, насочени както към него, така и към Ели, или двамата са обречени да носят етикети до края на живота си? Оставям ви сами да разберете.

Обожавам стила на Мия Шеридан и твърдо вярвам, че тя е автор с наистина уникален талант. Макар да поставят книгите й в категория “романтика”, любовните й истории са много по-различни и необичайни в сравнение с традиционното възприемане на този жанр. Има някаква нежност в писането й, деликатност, която е неприсъща на много други популярни писатели, които пишат романтики. Харесва ми, че книгите й са лишени от сладникавост и че драмата в историята не е изкуствено създадена, а някак си е част от героите – не можеш да възприемеш образите им, ако не ги обвържеш с всичко, през което са преминали. Освен това не говорим за изневяра, сълзи и други клишета. А когато героите й намерят отговорите, които търсят, те се изтласкват от дъното, изплуват и историята им се превръща от меланхолична и грозна в красива и усмихната приказка.

I loved the expression on her face—cautious awe—as if she wasn’t sure she should allow herself to fall in love with anything beautiful, even the sunrise.”

“Само ти” е първата книга на Мия Шеридан, която не е включена към издаваната й до момента поредица. Авторката пише самостоятелни романи, в които главният герой и историята му са подчинени на някой от зодиакалните знаци и по-конкретно на митологията, свързана със съзвездието. “Само ти” е извън тази поредица, затова бях много любопитна какво ще ми предложи. Мия Шеридан никога не ме разочарова, защото сюжетите й са нетрадиционни, началото е тежко, средата с много въпросителни, а финалът винаги удовлетворяващ.

Историята на Елуиз и Гейбриъл пасва отлично на стила на авторката, която ни учи, че не трябва да подхождаме към хората с предразсъдъци според тяхното минало, професията им или по друг подобен фактор. Предразсъдъците разделят обществото на категории, издигат стени и граници и отнема възможността на човек да се докаже и да опровергае всеобщото мнение, оставя го без надежди, обезверява го. Това се е случило с Елуиз – от малка тя е била отхвърляна от връстниците й, защото е била бедна, защото е останала без майка, защото не пасва на стереотипа. Отчаяната й нужда някой да я обича и да се грижи за нея обърква тотално представите й за любов, а това помага на чудовищата в реалността да се възползват от слабостта й.

I don’t mind chasing you, Ellie. Just let me catch you once in a while.”

Гейбриъл пък е пример за това как всяко зло може да бъде победено, ако наистина вярваш в доброто. Много харесах образа му – беше изключително търпелив, внимателен и грижовен към Елуиз. Излъчваше спокойствие и хармония. Не позволяваше миналото да помрачи настоящето му, макар да знае, че то е част от него и е допринесло за мъжа, който е днес. Гейбриъл обичаше Елуиз безрезервно и може би затова осъзнаваше, че любовта му не беше достатъчна, за да излекува комплексите и несигурността й. И двамата герои разбираха, че любовта не трябва да е отчаяна или обсебваща.”Ние” е сбор от “Аз” и “Ти”, но това уравнение не може да съществува, ако единият отдава всичката си обич, без да оставя нищо за себе си.

-You can’t fix me, you know.

-No, I can only love you.”

Историята се развива, а заедно с нея еволюират и образите. Всеки от героите в книгата преживява някакъв катарзис, който му отваря очите и му показва правилния път. Просто трябва време, за да достигне до крайната цел, и е хубаво, че Мия Шеридан не е избързала, нито е отлагала развръзката, защото тогава историята й щеше да загуби чара си и наистина би звучала нагласено.

I’ve always pretended I was made of stone, but the truth is, I feel more like I was formed from sand, as if I might crumble at any second.”

“Само ти” е един по-различен любовен роман. Тук рицарят на бял кон не идва, за да спаси стриптизьорката, като я превърне в принцеса и изтрие миналото й. Той е тук само за да я обича и да й помогне да заобича себе си, преди да му отдаде изцяло сърцето си. “Само ти” от Мия Шеридан е красива приказка, която ни учи да вярваме в доброто и в любовта.