„Сол при солта“ – Рута Сепетис

by Хриси

„Сол при солта“ от Рута Сепетис е от онези книги, за които се чудиш защо за Бога не си я прочел по-рано. Най-добрата книга за 2016-та според Amazon, победител в Goodreads Choice Awards в категория Young Adult и световен бестселър, „Сол при солта“ е книга, която завинаги ще остане в сърцата ви.

„Сол при солта“:

  • Автор: Рута Сепетис
  • Жанр: Исторически роман, Young Adult
  • Страници: 389
  • Година: 2017
  • Гледни точки: 4
  • Издателство: Сиела

Книгата разказва историята на четирима души, които войната събира и променя. Годината е 1945-та. Флориан е млад мъж от Прусия и отличен реставратор, работил в музей, чийто началник крадял произведения на изкуството за Хитлер и неговите по-близки поддръжници. След като научил, че баща му е убит заради антихитлеристко движение, което подкрепял, Флориан избира своя тайна мисия, с която да отмъсти на фюрера, като го лиши от един от най-ценните му и любими трофеи – кехлибарения лебед от известната кехлибарена стая, и така тръгва на тайна мисия. Доброто му сърце обаче не го оставя да подмине човек в беда и по пътя си спасява едно момиче. 15-годишната Емилия е полякиня, която е преживяла прекалено много за крехката си възраст. Произходът й я принуждава да се крие както от германци, така и от руснаци, а бебето в корема й, което е на път, е резултат от кошмар, който тя се опитва да изтрие от спомените си с лъжи, но чувството на срам не спира да я преследва. Виждайки във Флориан спасител, тя тръгва с него. Двамата се натъкват на Йоана – красива медицинска сестра от Литва, която пътува с група бежанци, сред които възрастен обущар, едра и доста пряма жена, малко момче, останало сирак, и сляпо момиче. Йоана се старае да оказва помощ при всяка възможност, за да изкупи чувството си за вина, породено от минали грешки. Тя се грижи за раната на Флориан, лекува Емилия и използва медицинските си познания, за да съдейства на групата при придвижването й към целта. А целта е  пристанището в Готенхафен, откъдето да отплават с кораб и да се опитат да си върнат живота. На кораба „Вилхем Густлоф“ работи Алфред – моряк, който вярва в делото на Хитлер, мечтае да стане герой и да получи медал за делата си. А истината е, че Алфред е подценяван и подминаван от всеки, което още повече подхранва жаждата му за власт и признание. По пътя групата бегълци се сплотява, за да оцелее – всеки ден е въпрос на късмет,опасности дебнат отвсякъде и не всички се справят с тях, а сред тайни, кръв и руини Флориан и Йоана плахо се влюбват. Йоана, Емилия, Флориан и част от групата им успяват да се качат на кораба благодарение на Алфред и най-голямата му слабост – желанието му да бъде важен. И точно когато всичко най-после се успокоява и не изглежда толкова безнадеждно, войната нанася финалния си удар, който само някои успяват да преживеят. 9343 души загиват при потъването на „Вилхем Густлоф“ и само малцина се спасяват при най-голямата трагедия в корабоплаването.

„Плачех, защото нямах обувки, докато не срещнах един човек, който нямаше крака“

Обикновено дори една книга много да ми хареса, не раздавам лесно суперлативи. Брилянтна, неповторима, възхитителна, шедьовър са думи, които попринцип рядко използвам, но „Сол при солта“ абсолютно заслужава да направя изключение и да я опиша с всяка от тях. Истината е, че не бях подготвена за ефекта, който книгата ще има върху мен, за изключителния авторски стил, за напрегнатия сюжет, за съвършената комбинация между исторически факти и художествена измислица. „Сол при солта“ е от книгите, които ми припомниха защо обичам да чета!

Започвам със стила на писане, защото той беше нещото, което ми направи силно впечатление още с първите страници. Освен, че авторката пише увлекателно, тя пише въздействащо. Сякаш всяка дума е предварително добре премислена, преценена и поставена с цел на точно това място в книгата, така че да те прободе право в сърцето. Телефонът ми се напълни със снимки на цитати и фрази, които исках да запечатам не само заради ревюто, но и защото исках да ги запомня. А най-важните и най-силните послания бяха отправени с кратки изречения, семпли и на пръв поглед прости, но пълни с толкова смисъл и емоция, че читателят няма друга опция освен наистина да усети какво преживяват героите.

Йоана все още имаше майка. Крепеше я надеждата да се събере отново с майка си. Беше готова да се бие с дракони, за да стигне до нея. Майката означаваше опора. Майката означаваше утеха. Майката означаваше дом. Момиче, което беше загубило майка си, изведнъж се превръщаше в малка лодка, плаваща в сърдит океан. Някои лодки накрая стигаха до брега. А други, както в моя случай, сякаш все повече се отдалечаваха от него.“

Сюжетната линия е сложен пъзел от няколко независими една от друга човешки съдби, които обаче историята бързо преплита. Любопитното беше, че редуването на четири различни гледни точки по никакъв начин не обърква читателя, а дори напротив – дава повече яснота, защото по този начин се вижда как войната се отразява на всеки от героите, кои са били, как са се променили, от какво и от кого бягат. Емилия е преследвана от призрака на срама, за който тя дори не носи вина, а Йоана подчинява живота си на чувството за вина – отново неоправдано и незаслужено наказание. Образите на героите се градят постепенно и колкото повече книгата напредва, толкова повече научавате какво ги е довело тук.

Вонята на нечовешките усилия, на изпуснатата неволно урина и най-вече на страха беше по-силна от миризмата на добитъка.“

Сюжетът е напрегнат и непредсказуем. От една страна, читателят не трябва да изпитва силен сантимент към никой от героите, защото не се знае кога ще трябва да се раздели с някой от тях, но от друга страна – не е лесно да останеш неутрален, докато четеш толкова лични и силни истории. Затова бъдете подготвени, че ще съпреживявате заедно с Йоана, Флориан и Емилия, а това може и да ви коства няколко сълзи. Другото различно в сюжета е, че макар това да е още една книга за Втората световна война, за пръв път „лошите“ не са само нацистите, но и привържениците на Сталин. Акцентът обаче не пада върху страните Германия и Русия, а върху болното мислене на двама диктатори, заради които невинни хора, включително от техните народности, страдат и умират.

Говорейки за образи, това е още едно нещо в книгата, за което авторката се е постарала и е вложила талант и майсторство. Флориан е изграден като образ на герой – той е добродушен, смел, лоялен, с високи идеали, които защитава както може. Миналото му е интересно, бъдещето – неизвестно, а настоящето – напрегнато и несигурно. Това, което го променя и го кара да погледне ситуацията в перспектива, е красивата Йоана, която го омагьосва още при първата им среща. Йоана е образ, който лесно се харесва на читателя, защото нейната външна красота се отразява и вътрешно. Макар да смята, че помагайки на хората, тя лекува гузната си съвест, всъщност Йоана наистина има дарба да се грижи и да лекува при това не само тялото, но и душата. Без нейните подкрепа и сила Емилия нямаше да оцелее, нямаше да се качи на кораба, нямаше да заобича детето си – плод на едно от многото зловещи лица на войната. Споменавайки Емилия, се сещам, че през по-голямата част от книгата забравях, че това е просто едно момиче. 15-те й години бяха скрити под купища болезнени спомени, горчиви уроци и дълбокомислени разсъждения.

„-Но, Ева, скъпа, обувките ти носят най-ценното нещо, което имаш – твоят живот – каза й поетът.“

„Всеки има цена“…“Но очевидно не всеки има душа“

И макар изброените трима да бяха главните действащи лица, второстепенните образи бяха не по-малко интересни. Възрастният обущар, който вярваше, че обувките могат да ти кажат какъв е собственикът им и каква е съдбата му; сляпото момиче, което знаеше повече от всички, защото се беше научила да използва другите си сетива; момчето, което е останало без семейство, но сдобило се с ново. Единственият образ в историята, който не печели симпатии, е този на Алфред. Изграден като антипод на Флориан, Алфред е олицетворение на бедните и празни души, които се хранят с мечти за власт и сила, за да я упражняват върху по-слабите. Но Алфред беше и наивен, а това го правеше лесно манипулируем и затова предизвикваше съжаление.

Няма да разказвам какво става, когато всички се озовават на кораба, защото не искам да ви развалям емоцията от четенето. Не искам и да продължавам да ви изреждам всички плюсове на книгата, защото вярвам, че и сами ще ги усетите. Ще кажа само, че „Сол при солта“ е книга, която просто трябва да прочетете, защото всичко в нея е направено с мисъл и с идея да провокира. Има един единствен недостатък – че след като я свършите, не искате да започнете друга книга, защото подозирате, че тя няма да е толкова добра, колкото „Сол при солта“.

You may also like

1 comment

Литературно предизвикателство 2019 – Hrisilandia02.01.2019 - 22:27

[…] които определено могат да променят възгледите ти („Сол при солта“ се води тийн, но никога не съм я възприемала за […]

Reply

Leave a Comment