„Тогава той ме целуна“ от Лора Трентъм

by Хриси

Твърдо съм на мнение, че покрай сериозната литература човек има нужда и от някое по-леко четиво от време на време. Такова, което да те заинтригува, без да те натоварва, да ти въздейства, но без да те изтощава емоционално. „Тогава той ме целуна“ от Лора Трентъм е идеалната романтична книга за целта!

„Тогава той ме целуна“:

  • Автор: Лора Трентъм
  • Жанр: Романтика
  • Страници: 304
  • Година: септември 2017
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: Хермес

Книгата разказва историята на Наш и Тали – момче и момиче, които израстват заедно в малко градче край реката, стават най-добри приятели и може би дори нещо повече, но трагични събития ги разделят и двамата поемат по различни пътища, въпреки че никога не забравят споделените моменти. Години по-късно Наш и Тали се озовават отново в Котънблум. Тя има собствен бизнес, а той ще работи като професор в местния колеж. Бързо възобновяват приятелските си взаимоотношения, но този път искрата между двамата е прекалено силна, за да бъде пренебрегната. Само че нещата не са толкова прости – Тали е твърде несигурна в себе си заради проблем, който има, и вярва, че не е достатъчно интересна за човек като Наш. А той още носи спомените за ролята на аутсайдер, отредена от връстниците му в училище. Но независимо какво говори умът, сърцето знае какво иска и се бори за него. И когато го спечели, се получава красива експлозия от чувства, дълго чакали да бъдат освободени.

„Тогава той ме целуна“ е книга, която ни напомня, че когато съдбата ни даде втори шанс, трябва да го сграбчим и да се възползваме от него. Тали и Наш не са предполагали, че животът ще ги срещне отново, но ето че това се случва. Тяхната история е чудесен пример за това, как едно приятелство може да е само първата стъпка към нещо много по-голямо. Още от детските им години между тях има доверие, разбирателство, лоялност, симпатия, обич и привързаност. И макар обстоятелствата да са ги разделили, двамата още помнят какво е било чувството да разчитат един на друг. Според мен приказката на Тали и Наш е емблематичен пример за теорията за сродните души

На пръв поглед лековата и неангажираща, „Тогава той ме целуна“ всъщност засяга и някои сериозни теми. На първо място, тормозът в училище. Емоционалният терор, който е упражняван над Наш, дава отражение върху целия му живот и дори години след като е оставил лошите спомени зад гърба си, след като грозното патенце е станало лебед, някои от решенията му още са повлияни от несигурността и комплексите, маркирани от миналото. Хареса ми, че и като ученик, и като възрастен, Наш намира спасение именно между страниците на хубавите книги, където може да си позволи да бъде какъвто си поиска. Като цяло образът му е изключително привлекателен, така че няма как читателите да не го харесат – красив мъж, успял, отговорен, чистосърдечен, с чувство за хумор и много трезво мислене за живота, а това, че го асоциират с младия Индиана Джоунс му носи допълнителни бонус точки.

Другият важен проблем откриваме в образа на Тали, която още като ученичка открива, че страда от дислексия и това я прави изключително несигурна в себе си, лишавайки я от самочувствие и увереност в собствените й възможности. Заболяването се коментира рядко, а всъщност броят на учениците в световен мащаб, които демонстрират признаци на дислексия, не е никак малък. Тали обаче е доказателство, че затрудненията, които дислексията създава, не са пречка тя да се превърне в успешна бизнесдама, която да развива идеите си и да постига целите си. Когато има желание, има и начин.

Що се отнася до връзката между двамата, беше интересно да се види как именно любовта им лекуваше всички комплекси, от които Тали и Наш страдаха. Той беше по-смел, по-самоуверен и решителен край нея, а тя постепенно свикваше с мисълта, че не сходните интереси правят една връзка стабилна, а споделеността на чувствата. Освен това Тали разбра, че да играеш на сигурно, не винаги е най-добрата стратегия и понякога си заслужава да поемеш риск, за да постигнеш това, което най-много желаеш. Но най-важният урок и за двамата беше, че за да се почувстваш достоен за любимия човек, трябва да се чувстваш достоен преди себе си, да си повярваш и да не се подценяваш. А страстните моменти, които двамата споделяха, след като се предадоха на любовта си, бяха един чудесен бонус към историята.

„Тогава той ме целуна“ беше първата ми книга от Лора Трентъм, но това не ми попречи да проследя сюжетната линия. Самата книга се четеше лесно, беше развлекателна, ненатоварваща, без обаче да е прекалено сладникава или обикновена. Не съм чела други книги от серията, но авторката събуди любопитството ми и с нетърпение очаквам да прочета историята на Сойър и Рейган. А до тогава ви препоръчвам да се разходите край реката в малкото градче Котънблум в компанията на Наш и Тали!

You may also like

Leave a Comment