„Три ябълки паднаха от небето“ от Нарине Абгарян

by Хриси

Нарине Абгарян е от авторите, към които обикновено не бих посегнала, но толкова често срещах името й и кориците на книгите й бяха така приканващи, че се поддадох и избрах едно заглавие, за да видя с какво е спечелила симпатиите на толкова читатели. Не мога да кажа, че „Три ябълки паднаха от небето“ ме разтърси, но определено беше приятна и любопитна находка.

Три ябълки паднаха от небето:

  • Автор: Нарине Абгарян
  • Жанр: проза, повести в стил магически реализъм
  • Страници: 198
  • Година на издаване: 2016
  • Гледни точки: множество
  • Издателство: Лабиринт

„Три ябълки паднаха от небето“ е книга за жителите на едно малко, забравено от Бога арменско селце – Маран. Покрай отпечатъка на войната и ударите на природата, животът в планинското селце по-скоро тлее, отколкото да кипи, а жителите му са останали шепа възрастни хора, които заедно срещат щастие и тъга. „Три ябълки паднаха от небето“ разказва за Анатолия – жена, която е свикнала да посреща от съдбата само изпитания, затова когато една хубава промяна чука на вратата й, тя не е подготвена за нея. Историята не подминава Онавес и Ясаман – двойка старци, които са съхранили чувството си за хумор, човечността и добрината си. В книгата четем също за Василий, който добре познава значението на думи като „самота“ и „загуба“, но това не му пречи да бъде почтен, трудолюбив и сговорчив човек. Между сълзи и смях четем за Вано и Валинка и за техния внук Тигран, а с последните страници ни срещат с призрака на Магтахине и с неочаквана изненада, която Анатолия, Василий и останалите жители на Маран посрещат с почуда, но и с усмивка.

„Грамотният се притеснява да не разруши празното гнездо, а неукият е готов да убие животинка, само и само да докаже глупавата си сила“

„Три ябълки паднаха от небето“ е книга, която е доста лична и докосва по различен начин читателя. Авторката ни пренася на едно място, което днес ни изглежда чуждо, странно, непознато, дори магическо, а всъщност е място, което преди години е било известно, мило и обичано – на село. На село, било то в Маран или другаде, хората се познават, помагат си, разчитат един на друг. Знаят тайните си, споделят болката и радостта си, понякога се дразнят един друг, но са като семейство и се подкрепят. Но представата за живота на село не винаги е толкова идилична – покрай разбирателството и спокойствието, които селският живот обещава, той носи със себе си трудности, несгоди, много работа и предизвикателства. Факт е обаче, че разлиствайки страниците на „Три ябълки паднаха от небето“, читателят забравя за градския шум и модерния облик на света, с който е свикнал, и се пренася из уличките и в къщите на жителите на Маран, за да се запознае отблизо с тяхното ежедневие и да научи повече за съдбата им.

Няколко неща правят книгата по-необикновена и отличаваща се. На първо място, това са нейните герои и техните лични истории, които са емоционални, понякога леко меланхолични и трогателни, но са пълни с човечност, добрина, трудолюбие, гостоприемство, внасят уют и топлина в душата, припомнят, че понякога щастието се крие в простичките и дори тривиални неща. Не мога да преценя дали харесах повече Анатолия и нейната решителност да приеме всяко житейско предизвикателство със стоицизъм, сила и решителност, или пък Валинка, която имаше толкова много черти, напомнящи ми за моите прабаби. Всеки персонаж има някаква странност (било то в името му или в навиците), която е наследил от семейството си или е придобил с времето. Със сигурност обаче историята му е любопитна, интересна и много истинска.

След като цели осем непосилно дълги години беше събирала по света реколта от окаяни души, веднъж войната се задави – и премина с вой в отстъпление, като накуцваше и си лижеше окървавените лапи.“

Другото предимство на книгата се крие в литературното майсторство, което Нарине Абгарян демонстрира. Историите са пълни с колоритни сравнения, поетични метафори, саркастични намеци и прекрасни описания на селски пейзажи. Освен това включват елементи от магически реализъм, благодарение на които разказите за жителите на Маран звучат толкова приказно и необикновено.

„Ако Бог е решил да накаже някого, първото, което му взима, е умът…“

И накрая разбира се, не може да подминем множеството от екзистенциални теми и въпроси, които историите за героите на Нарине Абгарян будят – за самотата, раждането, смъртта, човеколюбието, труда, семейните ценностти, обичта. Житейската философия в Маран е простичка, лишена от натруфен драматизъм и излишни хиперболи. В селото животът тече бавно, но спокойно, понякога трудно, но и с обещание за някаква стабилност и сигурност, която, ако не природата и политиката, то поне хората могат да гарантират.

Но колкото и да ми допадна „Три ябълки паднаха от небето“, не мога да скрия, че очакванията ми бяха по-високи. Стилът и сюжетът много ми напомняха на някаква смесица от историите на Елин Пелин, добрината в героите на Йовков и хумора, характерен за разказите на Чудомир. И може би тъкмо защото много обичам и тримата автори, не намерих написаното от Нарине Абгарян за толкова изключително и въздействащо, колкото всички обещаваха, че ще бъде.

Вярвам обаче, че „Три ябълки паднаха от небето“ трябва да се прочете от всеки, независимо дали е млад или стар, дали живее в голям или малък град, дали вярва в чудеса или е откровен реалист. Защото книгата ни припомня значения на думи като човеколюбие, добронамереност, искреност, предизвиква хората да свалят маските и етикетите и да бъдат просто такива – хора.

You may also like

Leave a Comment