„Преди да станем твои“ от Лиса Уингейт

by Хриси

Попаднах на „Преди да станем твои“ по време на поредното ми браузване в Amazon, но с радост проверката ми установи, че мога да си купя книгата и от книжарницата до нас (благодарение на бързия й превод от издателство БАРД). „Преди да станем твои“ беше поредната книга, която вече продължително време държи позиции на бестселър и просто трябваше да й се обърне внимание, а ето какво да очаквате.

„Преди да станем твои“:

  • Автор: Лиса Уингейт
  • Жанр: роман, исторически, по действителен случай
  • Страници: 432
  • Година на издаване: юли 2017
  • Гледни точки: 2
  • Издателство: БАРД

Преди да станем твои“ разказва две истории – на младата Ейвъри, дъщеря на сенатор, която всички подготвят да тръгне по пътя му, и на Мей Уедърс, която си спомня за детството си като Рил Фос. Рил е била 12-годишна, когато светът й рухва. След като майка и баща й заминават за болницата, за да станат родители за шести път, момичето е оставено само на лодката, на която семейството й живее, за да се грижи за другите си три сестри и един брат. Само че децата са отвлечени с обещанието, че ще ги закарат при родителите им, а всъщност са изпратени в един от клоновете за Общество за отглеждане за деца – институция, която трябва да се грижи за деца без родители или от проблемни семейства, а всъщност се превръща в най-големия им кошмар, като ги дава за осиновяване (срещу заплащане) и променя самоличността им, така че никой да не ги намери. В дома Рил преживява ужасни неща, а скоро губи и две сестри и малкото си братче. Останала само с другата си сестра Фърн, Рил е решена да се опита да я защити на всяка цена, дори ако трябва да се примири с ново семейство. В наши дни животът среща Ейвъри с Мей Уедърс и младата адвокатка усеща, че има причина съдбата да ги събере. Историята се заплита още повече, когато Ейвъри научава, че нейната баба (вече болна от дименция) и Мей са се срещали всяка седмица без знанието на близките им. Личното разследване на Ейвъри разкрива дълго пазени тайни, но най-голямата от тях е, че Обществото за отглеждане на деца е променило и объркало животите на хиляди семейства, много от които така и не са се срещнали отново, а престъпленията му са били прикриване от известни политически и обществени личности. Време ли е истината да излезе на светло?

Започнах „Преди да станем твои“ с големи очаквания заради всички положителни отзиви, които прочетох. Някои от очакванията ми се оправдаха, в други моменти нещо ми липсваше, но със сигурност съм на мнение, че книгата не бива да се подминава. Някои истории не са толкова вълнуващи, емоционални, впечатляващи или разтърсващи, но са важни, значими и трябва да бъдат разказани, за да се знае какво се е случило, кой е допуснал грешката и как тя да не бъде повтаряна.

„Преди да станем твои“ имаше две лица. Едното се отразяваше в историята на Ейвъри – там сюжетът беше напрегнат, сякаш четеш интересен трилър или съспенс и чакаш да разбереш развръзката, да научиш истината и да откриеш престъпника. Ейвъри обича семейството си, вярва в идеалите на баща си, подкрепя го и е склонна на саможертви в името на семейното щастие. Но освен всичко изброено, Ейвъри има силно чувство за справедливост и още по-силна интуиция, която я отвежда към корените на нейния род. В старата семейна вила младата адвокатка научава един от най-важните уроци – понякога вратата на миналото трябва да остане затворена, защото не винаги истината носи мир. Щастливият край не е гарантиран, а счупеното, макар и поправено, носи болезнени спомени.

Тайните винаги излизат наяве. – тази мъдрост баща ми беше споделял с мен многократно.“

Второто лице на „Преди да станем твои“ е това от историята на Рил Фос. Представете си най-страшните детски кошмари. А сега си представете те да са реалност и някой да ви разказва за тях. Историята е като филм на ужасите. Да изтръгнеш едно дете от семейството му, да заличиш историята му, да го заплашваш, тормозиш, манипулираш и накрая да го дадеш в ръцете на непознати, които трябва да нарича „мама“ и „татко“. Знаейки, че книгатат е писана по действителни събития, ми беше трудно да чета за престоя на Рил в Обществото за отглеждане на деца. Но дори кошмарните условия не бяха толкова плашещи. По-страшен беше товарът, с който Рил се беше нагърбила – отговорността да пази своите братя и сестри. Задачата в конкретната ситуация се оказа непосилна за възрастен, а какво остава за едно 12-годишно момиче. Чувството за вина, което я преследваше, беше като камък, заседнал в гърлото, който не може да бъде преглътнат, и авторката се беше постарала да предаде това усещане с изключителна точност.

Колкото по-голям ставаш, толкова по-трудни са въпросите. Колко по-трудни са въпросите, толкова по-вкусни ти се струват ментовите бонбони.“

Когато стигнах до развръзката на книгата и намерих нишката, обединяваща живота на Ейвъри и този на Рил, първоначално бях леко разочарована. Дали заразена от чувството за справедливост на Ейвъри, или под влияние на емоционалните спомени на Рил, бях твърдо убедена, че финалът трябва да се пренапише и че проблемът, за който се говори (платеното и незаконно осиновяване, отвличането и търгуване с деца), се нуждае от по-силен отзвук. Но след като мина известно време, се съгласих, че подобни разкрития ще променят за пореден път живота на пострадалите, с разликата, че ще бъдат засегнати и техните семейства. Броят на невинните жертви расте и единственият начин да бъдат спасени е като се зарови тайната дълбоко в миналото, където й е мястото.

Онова, която умът не помни, сърцето все още познава. Любовта е най-силното чувство. По-силно е от всички други.“

Що се отнася до стила на авторката, определно си заслужава похвалите. Много ми допаднаха метафорите, които използваше в спомените на Рил. Освен това историята беше изключително добре структурирана, така че читателят няма как да се обърка за кого чете или кога се развива действието. В стегнат синхрон се редуваха главите, посветени на Ейвъри и тези за Рил, а всяка следваща беше като парченце от пъзел, което помагаше за сглобяването на цялата картинка.

Бих препоръчала книгата на всеки, който се интересува от съвременна художествена литература и по-специално семейна драма и истории по действителни събития, от теми като осиновяване, какво значи да си родител, защо е важно да познаваш историята си, как любовта винаги намира начин.  „Преди да станем твои“ е книга, която след като стане ваша ще ви остави с много въпроси за размисъл и оценка, така че подгответе за сериозно четене!

You may also like

1 comment

Leave a Comment