„Малката билкарница в Монмартър“ от Донатела Рицати

by Хриси

Честна дума, когато влязох в книжарница, се бях запътила за съвсем друга книга, но „Малката билкарница в Монмартър“от Донатела Рицати просто не може да бъде подмината. От прекрасната й корица лъхаше на уют, романтика и обещание за емоции по френски.

„Малката билкарница в Монмартър“:

  • Автор: Донатела Рицати
  • Жанр: Романтика, Дамска проза
  • Страници: 430
  • Година на издаване: 2017
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: СофтПрес

Книгата разказва историята на Виола – млада жена, която наскоро е преживяла тежка загуба и е останала вдовица. Животът отвежда Виола там, където преди време се е чувствала най-спокойна и сигурна – в малката билкарница в Монмартър, Париж. По професия Виола е природолечител, познава добре силата на ароматерапията, ефекта от рейки, магията на цветята на Бах, а покрай покойния си съпруг има поглед и върху тайните на иридологията. Според красивата италианка алтернативната медицина предлага много по-силен контакт с пациентите, затова още преди години тя е решила да се отдаде на тази своя страст въпреки несъгласието на родителите й. Кое е идеалното място за нейната практика – билкарницата в Монмартър. Работата и животът в Париж срещат Виола с много нови хора, сред които е и Ромен – харизматичен и остроумен французин с полуамерикански произход. Първоначално двамата трудно намират общ език, често характерите им се сблъскват, но с времето откриват, че не са толкова различни, а и химията между тях е прекалено силна, за да бъде пренебрегната. Само че за да отвори Виола сърцето си към света и към една потенциална нова любов, първо трябва да затвори вратата на миналото (което тя все пак събира смелост да направи). Животът най-после потръгва отново в релси, работата в билкарницата носи удовлетворение и наслада, а ежедневието е все по-цветно и красиво, особено когато ухае на любов. Но би било прекалено просто, ако всичко свършваше тук, затова съдбата е подготвила нови изпитания за природолечителката. Собствените несигурности и предразсъдъци на Виола объркват сценария й, а една дълго пазена тайна излиза на бял свят и я натоварва с нова доза стрес и драма. Само Виола е способна да върне обратно баланса и хармонията, но за целта са нужни някои самопризнания, един куп решения за взимане и разбира се, любимият човек до нея.

„Малката билкарница в Монмартър“ от Донатела Рицати е от книгите, които те пренасят на друго място, отключват сетивата ти и оставят у теб усещане за уют и споделеност. Изключително непринудена, истинска и нежна, тя потапя читателя в историята за объркания живот на Виола, като едновременно с това го обгръща с мисълта за опияняващи аромати и го дарява със спокойствие, също както цветята в билкарницата успокояват посетителите си. Книгата сама по себе си е една своеобразна терапия, нещо като частен сеанс за лекуване на стрес и напрежение чрез въображаема изолация в благоуханното магазинче.

Много неща ми допаднаха в романа, но започвам с отношението към природната медицина, която често е подценявана. Хареса ми, че тя е представена като по-лична, защото билки и терапии се предписваха след като Виола опознаваше малко живота на пациентите си. Контактът между природолечителката и нейните посетители беше не само между лекар и болен, но и между психолог и пациент, между съветник и приятел. За пръв път се сблъсках с иридологията и ми беше изключително интересно да науча, че петънца в ирисите могат да разкриват толкова много неща за физическото и емоционално здраве на човек. Явно думите „Очите са прозорец към душата“ не са просто клише, което сме свикнали да чуваме. Многократно се наблягаше и на свойствата на цветята на Бах – как за всяко настроение или проблем има подходящото цвете или аромат, които да провокират сетивата и да открият верния път на лечение. Рейки, натуропатия, ароматерапия, природна козметика допълваха разнообразието от лечебните методи, които Виола владееше.

От емоционална гледна точка „Малката билкарница в Монмартър“ представляваше едно пътуване към себе си, търсене на истинското Аз и опознаването му. В началото на книгата героинята се чувстваше самотна, изгубена и без посока. Миналото й тежеше като камък и всеки път, когато тя правеше опит да изплува и да се понесе по течението, то отново я дърпаше към дъното. Промяната, на която Виола се реши и която окончателно затвори вратата на спомените за първия й брак, й се отрази не само духовно, но и визуално. Във втората част на книгата героинята беше по-уверена, по-позитивна, но все още леко мнителна към света и околните. Пъзелът се намести и картината се изясни, когато Виола постигна мир със семейството си и опозна родителите си. Баща й казваше, че за да расте едно дърво здраво, то трябва да е добре захванато в корените.

Ще ти разкрия една тайна, Виола: животът няма логика и човешката съдба не е написана предварително.“

Разбира се, не може да сме в Париж и да не заговорим за любов. Романтиката в книгата вървеше редом с останалите сюжетни линии и държеше читателя в напрежение. Хапливите диалози между Ромен и Виола в началото бяха забавни и ободряващи, а разговорите в по-късен етап дълбокомислени и искрени. Двойката се допълва идеално, тъй като той е по-непринуден, не толкова недоверчив и сдържан като нея, а тя пък компенсира с нежен и внимателен подход, добросърдечност и разбиране. Ако единият е добър съветник, другият е добър слушател. А най-хубавото е, че читателят може да се наслади на любовната атмосфера, като си представи уханието на различните аромати, които витаеха из въздуха всеки път, когато двамата влюбени бяха заедно.

Любовта и страстта не се подчиняват на закони. Те са анархисти.“

Какво още ми допадна в книгата:

  • Второстепенните персонажи – всеки със своята лична и интригуваща история допринасяше за цялостното послание на историята.
  • Билкарницата с уютната и приканваща атмосфера внасяше хармония в ежедневието и в душите на хората, прекрачили прага й.
  • Разходките из Париж – лутането из уличките, където всяка сграда пази спомена за някоя важна личност и е белязала период от живота й.
  • Храната – ще се изненадате колко често може да ви се прииска и вие да си хапнете от вкусните десерти, сладкиши и типично френски специалитети, на които се наслаждаваха героите.
  • Рецептите – за енергиен билков чай, релаксиращ чай, ароматна вана, подхранващ крем и още много други ценни находки, които може да си приготвите вкъщи

Когато Виола не знаеше къде да отиде и какво да прави с живота си, тя се върна на единственото място, което чувстваше като свой дом – билкарницата. Атмосферата, която малкото магазинче създава, и персонажите, които живеят в него, са само част от причините да ми се иска да материализирам „Малката билкарница в Монмартър“ и да се потопя в уюта и гостоприемството, което излъчва.

You may also like

Leave a Comment