„Под алено небе“ от Марк Съливан

by Хриси

„Под алено небе“ от Марк Съливан е бестселър на Amazon, една от най-купуваните книги за последните три месеца с рейтинг от 4.8 от възможни 5 при близо 8000 отбелязани ревюта. В Goodreads рейтингът е почти 4.5 от 5. При такива отзиви нямаше как да подмина книгата, още повече, че и самата корица привлича окото, загатвайки, че зад нея се крие една изключителна история.

„Под алено небе“:

  • Автор: Марк Съливан
  • Жанр: Исторически, биографичен, драма
  • Страници: 560 страници
  • Година на издаване: 2018 у нас
  • Гледни точки: 1
  • Издателство: Еуниката

Книгата е по действителен случай и разказва историята на Пино Лела – момче на 18 години, което живее със семейството си в Милано, където се помещава и семейният им бизнес. Пино е слънчев, усмихнат и винаги позитивен, а приятелите му се подиграват, че постоянно е в очакване на голямата си любов. С напредването на Втората световна война животът на италианците се променя. Пино е изпратен в планината в католически пансион, където започва своя мисия – да прекарване десетки италиански евреи през стръмни планински пътеки до достигане на неутрална швейцарска територия. Година по-късно се връща обратно в Милано, където родителите му го записват към фашистката армия, използвайки връзките си, за да не бъде изпратен на фронта, където смъртта е неизбежна. Обстоятелствата обаче го превръщат в шофьор на лявата ръка на Хитлер в Италия и Пино решава, че ще бъде шпионин, за да следи и докладва всякаква полезна информация, която опълчението може да използва. По ирония на съдбата покрай новата си длъжност младият италианец среща отново момиче, което забелязва преди бомбандировките на Милано и двамата се влюбват. Любовта е единственото нещо, което крепи Пино в тежките дни, когато е станал свидетел на безброй убийства и издевателства на нацистите над италианския народ и евреите. Какво става обаче, когато краят на войната идва? Когато силните на деня раздават справедливост? Идва ли тя наистина?

„Под алено небе“ от Марк Съливан е книга, за която човек трябва да има определена настройка. За разлика от повечето книги, при които действието се развива по време на Втората световна война, тук историческите факти отстъпват на заден план, за да изпъкне личността на главния герой. Акцентът пада върху впечатляващата личност на Пино Лела, който е принуден да порасне бързо и вместо да се наслади на безгрижна младост и постоянната си влюбчивост, трябва да намери начин да съхрани доброто в себе си, след като е станал свидетел на толкова ужаси.

Историята на Пино отваря много теми за размисъл. Често героят се питаше какъв е смисълът да се губят невинни човешки животи в името на болните амбиции и мечти за власт на няколко личности. Авторитети се градят не с всяване на страх и манипулации, а с отношение и мисъл – нещо, което Пино разбира още докато е при отец Ре. Срещите му с Мусолини и дочутите телефонни разговори с Хитлер представяха тогавашните лидери като хора, помислили се за богове, но всъщност обикновени смъртни, живели в самозаблудата, че властта им ги прави непобедими. Много по-интересно беше мисленето на генерал Лейърс за властимащите – не е важно да си в светлините на прожекторите, защото тогава всеки те наблюдава и оценява. Много повече власт имат хората, които са в сянка и които градят империите си с връзки вместо с твърда ръка.

You never want to be the absolute leader in the game of life, the man out front, the one everyone sees and looks to.

„For the eight thousand Italian Jews who could not be saved…and the countless who did not make it home…“

Темата за войната и разрушителният характер, който има върху човешките съдби, прави историята на Пино още по-въздействаща. Две неща крепят младия италианец в моментите, когато всичко му се струва безсмислено и изгубено – вярата и любовта. Вярата той преоткрива чрез разговорите си с Отец Ре и разсъжденията му за живота – ако това, което човек прави, помага макар на още само един, то тогава има смисъл в делото му. Любовта пък зареждаше Пино с енергия и оптимизъм, а срещите му с Ана бяха като невидима преграда, която ги изолираше от жестокостите и неправдите отвъд нея.

The best thing is to grieve for the people you loved and lost, and then welcome and love the new people life puts in front of you.“

Интересно беше засегната темата за доброто и злото, за истината и лъжата. Заради прикритието си Пино се сблъска с негативните реакции на много негови близки, включително и на собствения му брат. Той многократно повтаряше, че не всичко, което човек вижда с очите си, е такова, каквото изглежда. Понякога обстоятелствата смесват черното и бялото и оцветяват живота в сиво, така че границите на абсолютните ценности и пороци се размиват. Дори Пино, който вярваше в тези думи, се оказа изненадан, когато войната свърши и маските паднаха.

Good. Evil. It’s all a question of perspective, is it not?

Въпреки напрегнатия и драматичен сюжет, книгата се чете бързо. Динамична е, езикът е достъпен, историята не е обременена с прекалено много факти, а стилът на автора се отличава с последователност, изобразителност и умерена емоционалност. Ефектът от написаното идва по-късно, когато отгърнеш страницата и осмислиш какво си прочел. Не са нужни гръмки изказвания и клиширания изречения, за да ти се доплаче, когато четеш за реакцията на Пино, току що научил, че малката ръчичка, посягаща от вагона, е заминала за Аушвиц.

Life is change, constant change, and unless we are lucky enough to find comedy in it, change is nearly always a drama, if not a tragedy. But after everything, and even when the skies turn scarlet and threatening, I still believe that if we are lucky enough to be alive, we must give thanks for the miracle of every moment of every day, no matter how flawed. And we must have faith in God, and in the Universe, and in a better tomorrow, even if that faith is not always deserved.“

„Под алено небе“ от Марк Съливан е книга, която дава – дава ти емоция, дава ти и факти. Дава ти поглед върху света във време, когато доброто в хората е застрашено; когато един рискува много, за да помогне макар и с малко на другите. Дава ти истини – за живота, за вярата и за любовта, от които често боли, но пък са важни и ти трябват. Но най-хубавото, което ти дава, е урокът да цениш живота и да гребеш с шепи от него, докато го има!

You may also like

1 comment

Какво прочетох през октомври 2018? – Hrisilandia27.10.2018 - 7:21

[…] преди време, но сега излязоха на български. Едната е „Под алено небе“ от Марк Съливан – попада в списъка ми с любими исторически романи, а […]

Reply

Leave a Comment