9 проблема на един книгохолик

by Хриси

С риск да повторя визитката ми, ще кажа следното: „Здравейте, аз съм Хриси и съм книгохолик!“ Ако обичате да четете книги, редовно спонсорирате книжарниците с вашата заплата или изпитвате поне 3 от 10-те проблема на един книгохолик, значи спокойно може да се присъедините в групата.

Какво всъщност е книгохолик? Това е човек, пристрастен към четенето на книги и купуването им, като не спира да се запасява, въпреки че рафтовете му с непрочетени книги е препълнен. За разлика от „книжния плъх“, който просто обича да заравя нос между страниците и да се потапя в историята, книгохоликът освен изброеното изпитва и необходимост да харчи пари за нови книги.

Не се тревожете, манията не е толкова опасна, тъй като застрашава единствено бюджета ви. Пък и в крайна сметка всеки си има своите слабости – едни купуват обувки, вие пък обичате да виждате заплатата си по рафтовете вкъщи (или в електронната книга).

Ето обаче 10 проблема, с които всеки книгохолик се е сблъсквал поне веднъж в живота си и които само той може да разбере напълно:

Колко остава до заплата?

Както казах, харченето на пари за книги е основната слабост на книгохолика. Влизаш в книжарницата „само да надникнеш“, да разгледаш менюто както се казва, но в следващия момент апетитът ти се пробужда и се оказваш на касата с поне 3 книги, които са привлекли вниманието ти. Защо само с 3? Ами защото в началото на месеца си купил вече 33 и банковата ти сметка крещи ужасено, че за пореден път е ограбена. Та, колко време оставаше до следващата заплата?

„Толкова много книги, толкова малко време“

Нов месец, нов каталог с книги, които предстоят да излязат на пазара или да се заредят на електронния четец. Но настъпва суматоха след като в една седмица (а на мен ми се е случвало и в един и същи ден) пускат няколко книги, които вие просто трябва да прочетете, защото са част от поредица, на която сте фен, или на любим автор, или просто е препоръчана от приятел. А денонощието все още е само 24 часа…

Синдромът на добрата книга

Попадате на уникално добра книга – сюжетът е завладяващ, четете я на един дъх, плачете, смеете се, абе въобще еуфория каква находка сте намерили и нямате търпение да се похвалите на всички за откритието си. Но нали знаете приказката „Много хубаво не е на хубаво“. Суеверие или не, след известно време се разболявате от синдрома на добрата книга, защото след нея всяка следваща бледнее – резюмето не звучи толкова обещаващо, рейтингът й не е достатъчно висок, още не сте забравили „предишната си любов“ и изпадате в депресия. Но нали апетитът идва с яденето, та и вие след първия, втория, третия, десетия опит си намирате нова любов и историята се повтаря.

Синдромът на лошата книга

В щайга пълна с плодове се намира поне един, който почва да гние и разваля останалите. И на вашия рафт с книги се е прокраднала някоя, която някак не сте забелязали, че е пълен боклук – нито историята си заслужава, нито ви въздейства, за език и стил въобще да не говорим. Само че сте принципни и щом сте дали пари за нея и сте я започнали, значи все ще й видите края. Добре, но след като отгърнете последната страница, у вас остава горчивото усещане, че сте си загубили времето. И се вкисвате като онзи развален плод… Спокойно, има лек – помните ли онази уникално добра книга, която прочетохте на един дъх? Върнете се при нея, защото старата любов ръжда не хваща и тя ще ви припомни защо обичате да четете.

Познаваме ли се?

Подобно на 99,9% от женската аудитория и аз имах период на Кари Брадшоу и гледах религиозно епизодите на сериала. В един от тях Саманта спа с мъж, с който вече беше правила секс, но тя не помнеше. За любовния ви живот не знам, но ако сте книгохолик, има голяма вероятност да изпитате нейния проблем. Четете по n на брой книги месечно (вече даже и бройката трудно им следите) и хоп започвате новата книга, но нещо в нея ви се струва познато – герой, сцена, понякога просто някакво чувство, докато лампичката не ви светва и си спомняте, че сте чели книгата през 2014-та, но с друга корица и на английски.

Режим „Не ме занимавай“

Когато един книгохолик си вземе дозата и се зарови в интересна книга, светът изчезва. По новините съобщават, че някъде някой нещо е направил; ваша приятелка ви звъни да клюкарите; дават нашумял филм по кината – вас това не ви интересува, защото сте в режим „Не ме занимавай“.

„Съжалявам, заета съм“

Неделя е, навън вали, а вкъщи е топло, уютно, ухае на кафе, вие сте по пижама и сте си подготвили нова книга от любим автор. Всичко е много ала Хюга. И точно тогава звъни телефона, за да ви поканят да пиете въпросното кафе в мола, но О, каква изненада! Точно днес и точно сега сте заети…Хайде, хайде, не гледайте осъдително, всички грешим и от време на време послъгваме малко!

„Нямам какво да чета“

Подобно на кризите, които изпитвате, докато сутрин избирате какво да облечете, всеки книгохолик знае какво е да застане пред библиотеката си и да се почуди коя да е следващата му жертва. Защото никоя не му се вижда подходяща за настроението точно днес, точно в тази минута. И тогава какво правим – влизаме в Amazon или друга онлайн книжарница и бързо разрешаваме проблема, като купуваме 5 нови книги, които сигурно са подобни на тези, които вече имате, но пък звучат обещаващо и са на промоция.

Предозиране

Да не забравяме, че книгохолизмът си е вид пристрастяване и не е изключено да прекалите с дозата. Веднъж ми се случи за един ден да прочета 3 книги. Ще попитате как? Ами довършвах една от предишния ден, после четох една кратка на любим автор и веднага след нея започнах друга, която пък се оказа много интересна и не успях да оставя, докато не видях надписа „край“ на последната страница. Резултатът – не исках да отворя книга в следващите поне 5 дни. Така че, съветвам ви да си взимате дозата на порции – хем е по-сладко, хем не е толкова натоварващо.

Снимки: Pinterest

You may also like

Leave a Comment